И в Германия драми с въздуха: В сила е код "не дишай"

Ще ги сполети ли и тях участта на България? Заради мръсния въздух ЕК отправи ултиматум към още 9 страни-членки, сред които и Германия. Те получават последен шанс, преди да бъдат дадени на съд, подобно на България.

България и Полша знаят за какво иде реч: срещу тях вече има открити наказателни процедури заради мръсния въздух. Скоро същата участ може да сполети и още 9 държави от ЕС: Германия, Франция, Великобритания, Италия, Испания, Чешката република, Унгария, Румъния и Словакия. Тяхното прегрешение е, че не са изпълнили изискванията на Комисията за чистотата на въздуха, съобщава Дойче Веле.

Едва през 2017 повече българи започнаха да се интересуват за това колко мръсен е въздухът, който дишат - макар че проблемът съвсем не е от вчера. Дори властта бе принудена да го признае, пише Иван Бедров.

В над 130 града в Европа се измерват завишени стойности на азотен двуокис и фини прахови частици, от които 70 са в Германия. Страните-членки имаха на разположение цели 7 години да направят нещо по въпроса, но само 5 от 28-те изпълняват изискванията. България също е сред нарушителите – в някои райони на страната са измерени стойности на фините прахови частици над допустимите горни прагове. ЕК не желае повече да толерира бездействието на страните-нарушителки. В случая деветте страни получават срок до края на следващата седмица да преработят стратегията си и да предложат мерки, които наистина ще доведат до резултати.

Какво се прави в Германия?

Бездействие може би не е най-точната дума. Защото, поне в Германия, се полагат усилия за решаването на проблема. Така например още през 2009 г. германското правителство прие Национален план за електромобилност, според който до 2020 г. по пътищата на страната трябва да се движат 1 милион електрически автомобила. Дори беше въведена държавна премия за покупката на електромобил, но очевидно целта няма да бъде постигната. Работи се и върху преминаването на градския транспорт към екологично чисти горива. Но и това не е достатъчно.

Независимо от всичко министърът на околната среда Барбара Хендрикс се опита по-рано тази седмица в Брюксел да представи за успех всички тези мерки. Новият екшън-план сега се нарича "Моментна програма чист въздух 2017-2020". Само през тази година ще бъдат похарчени 1 милиард евро за нови автобуси за градския транспорт, разчита се и на това, че ще нараства броят на електромобилите по пътищата и на пътниците във влаковете. Приети са и нови транспортни концепции за Щутгарт, Мюнхен и Кьолн, които са сред градовете в Германия с най-лош въздух за дишане. Като цяло броят им е спаднал от 90 на 70 . Като успех министър Хендрикс се опита да продаде в Брюксел и факта, че концентрацията на азотен двуокис във въздуха е спаднала с 5 процента през миналата година.

Критиците обаче бяха прави, че това няма да убеди ЕК. Според тях мерките били нещо като усилие „да се изкъпеш, но без да се намокриш“. Те обвиняват правителството, че му липсва политическа воля за справянето с проблема.

Нараства делът на екологичния ток

През миналата година в Европа за първи път е бил произведен повече ток от възобновяеми енергийни източници (вятър, слънце и биомаса), отколкото от въглища. Но това не е довело до намаляване на съдържанието на въглероден двуокис в атмосферата. Причините за това са три: в Европа падат все по-малко валежи, вкл. от сняг, и водноелектрическите централи произвеждат все по-малко електричество; намалява делът на ядрената енергия при нарастващо потребление в страните от ЕС, като липсата се запълва с ток от изкопаеми твърди горива, които са сред най-големите замърсители на въздуха; и трето - повишило се е потреблението на нефт и газ за отопление и в транспорта, които са сред причинителите на парниковия ефект.

Въпреки това експертите са на мнение, че до 2030 година е възможно делът на електроенергията от възобновяеми източници да достигне 35 процента от общото производство. За изпълнението на тази цел обаче европейските страни трябва да положат значително повече усилия, отколкото досега. Резултатите от тях няма да са толкова бързи. Но ЕК дава на страните-нарушителки срок до края на другата седмица, за да предложат по-ефективни мерки.

Велосипедитски в Кьолн - един от градовете в Германия с най-лош въздух за дишане

Заплахата с откриване на наказателни процедури не е от вчера – отдавна ЕК говори за това, че може да предприеме такива мерки. Но това е тежка бюрократична процедура, която може да се проточи дълги години. И правителствата на засегнатите страни го знаят отлично. Което пък прави тази наказателна мярка много неефикасен инструмент. И ресорният еврокомисар трябва да го знае.

До края на другата седмица едва ли ще се промени нещо съществено. Факт е също, че много европейски икономики не са в състояние да изпълнят амбициозните предписания на ЕК за чистотата на въздуха. И може би е време Брюксел да помисли дали с тези мерки и с тази своя политика ни приближава към целта – да бъде опазено здравето на хората. Или ни отдалечава от нея.