ЕС обещава членство на Сърбия и Черна гора към 2025 г.

Само две от шестте балкански държави могат да разчитат на европейско членство в обозримо бъдеще. Това става ясно от приетата днес от Европейската комисия стратегия за интеграция на Западните Балкани.

Сърбия и Черна гора, които са най-напреднали в процеса, могат да разчитат на евентуално членство около 2025 г. – в края на мандата на следващата Еврокомисия.

Останалите държави – Македония, Албания, Босна и Херцеговина и Косово, нямат никакви фиксирани срокове и в концепцията на Брюксел се казва само, че могат да разчитат на прием, когато изпълнят нужните условия за това.

Европейската комисия обяснява своята въздържаност с нуждата ЕС първо да стане по-силен, преди да може да се разширява.

За разлика от България и Румъния, които приключиха преговорите си с ЕС за 6 години, Еврокомисията предвижда за Сърбия и Черна гора много по-дълги периоди. Белград води формални разговори за членство от 2014 г., а Подгорица от 2012 г., като Сърбия вече е отворила 12, а Черна гора 30 от общо 34 преговорни глави с Брюксел.

Брюксел смята, че Сърбия и Черна гора са водачи в евроинтеграцията на Балканите, но дори за тях не се ангажира със срокове за различните етапи, а е записала, че влизане до 2025 г. би било „изключително амбициозна цел“.

Не се изключва някоя от останалите държави да ги изпревари, ако преговаря и се реформира по-бързо от фаворитите, но това е слабо вероятно, тъй като те още не са започнали преговори.

Комисията изразява готовност да препоръча начало на преговори за Македония и Албания, „когато изпълнят условията“ и добавя, че „с постоянни усилия и ангажираност“ същото може да се направи и за Босна и Херцеговина.

Положението с Косово е по-сложно, тъй като 5 еврочленки, включително Румъния и Испания, не го признават за независима държава и не е ясно дали формални разговори изобщо могат да стартират, тъй като за това е необходимо единодушие на страните членки. Еврокомисията обаче обещава да предложи гласуване с квалифицирано мнозинство, за да не обезсърчава съвсем Прищина.
 
По отношение на критериите Брюксел е категоричен, че всички спорни въпроси със съседите трябва да са решени предварително, включително между Македония и Гърция за името и между Сърбия и Косово за статута. Задължително е да бъдат уредени и граничните въпроси между страните, новопоявили се след разпадането на Югославия.

За разлика от България и Румъния, които бяха приети с механизъм за наблюдение, довършването на съдебните реформи и борбата с организираната престъпност и корупцията, на балканските държави не се дава възможност за избор. От тях се иска да са се справили с проблема, преди да започне подписването на договорите им за членство. В стратегията се казва, че за приемане и дума не може да става, преди кандидатите да са показали стабилни резултати в борбата с корупцията и организираната престъпност, както и безукорни процедури за провеждане на обществени поръчки.

Еврокомисията смята, че ще е нужно още време страните от Западните Балкани да укрепят икономиките си, да наложат европейските стандарти и да подобрят сътрудничеството помежду си, преди ЕС да може да отвори вратите си пред тях.

Специфичен критерий за балканските държави е постигане на помирение – разрешаване на въпросите, свързани с наказването на военните престъпления, разследване на изчезналите в гражданските войни, както и разрешаване на проблема с международните наказателни трибунали и работата на специализирания съд за Косово, в който се гледат военни престъпления.

За да подпомогне този процес, ЕС ще се ангажира с финансово подпомагане на региона, но то няма да се отличава съществено от сумите, които и сега Съюзът влага в региона – около 1 млрд.евро годишно.

Предвиждат се различни инициативи, които ще бъдат предложени на страните, за да ускорят подготовката си. Сред тях са вече огласените миналата година за подобряване на инфраструктурата, за намаляване на цените на роуминга и различни младежки програми. ЕС е готов да помага и за съблюдаването на върховенството на закона, за добросъседството и за привличане на инвестиции.
 
Стратегията е основният документ, който ще се обсъжда на срещата на върха за Западните Балкани в София на 17 май по инициатива на Българското председателство. България обяви, че ще се опита да даде график за влизане в ЕС на 6-те държави, докато е начело на ЕС.