10 години по-късно: Трусът Lehman Brothers и отзвукът

Един от най-силните трусове в икономическата история отбелязва 10-ата си годишнина на 15 септември. Фалитът на американската банка Lehman Brothers разтърси финансовата индустрия и причини политически отзвук в света.

В ретроспекция на случилото се, ДПА търси отговор на въпроса дали подобно бедствие може да се случи отново.
Банкерите напускаха нюйоркските небостъргачи, носейки принадлежностите си в бързо напълнени кашони.
Картини, на които се виждат смутените брокери, обиколиха света. Инвестиционни банки като Lehman Brothers винаги са били "твърде големи, за да фалират", но в този случай нямаше държавен план за спасяване.

Преди 10 години сривът на Lehman Brothers разтърси финансовите пазари и изправи световната икономика пред колапс, пише БТА.

Политици и централни банки се втурнаха да спасяват други банки и да се опитват да спират икономическия спад, като използват спешни кредити за стотици милиарди и свалят лихвите.

Най-лошото беше избегнато, но на твърде висока цена. Десетилетие по-късно финансовата криза все още има социално и политическо въздействие и изниква въпросът: По-добре ли сме подготвени днес?
Кризата, която избухна, когато Lehman Brothers се срина на 15 септември 2008 година, премина отвъд границите на финансовия свят и отне работното място на милиони хора.

Резултатът от нея имаше дълбоки обществени последици, защото отговорните банкови мениджъри се разминаха с леки присъди, а обикновените хора платиха висока цена за случилото се и гневът им задвижи възхода на радикални политически течения.

Lehman Brothers не беше много голяма банка, но тя имаше редица филиали и подразделения със специално предназначение. Тя беше типичен пример за сложната финансова система, в която неблагонадеждни кредити за недвижими имоти бяха включени в портфейли от ценни книжа. По онова време тези ценни книжа, със съмнителното одобрение на големите рейтингови агенции, бяха продадени на инвеститорите по света.

Тъй като цените на американския пазар на жилища започнаха да "потъват" и ипотеките на безнадеждно свръхзадлъжнелите собственици загубиха стойността си, тази взаимна обвързаност на международната система предизвика голям пожар. Най-лошата финансова криза от Голямата депресия от 1930 година беше факт.

Кризата скоро се разпространи от частния сектор към държавните финанси. Особено тревожни бяха катаклизмите в Гърция, където държавният дълг се увеличи рязко до над 130 процента от брутния вътрешен продукт (БВП).

В Германия канцлерът Ангела Меркел и финансовият министър Пер Щайнбрюк обявиха на 5 октомври 2008 година, че германските спестявания са в безопасност. Това беше донякъде неубедителна гаранция, която имаше за цел да предотврати масовото изтегляне на спестяванията и сгромолясването на финансовия сектор.
Меркел настояваше, че предприетите действия са в интерес на хората, а не на банките. Много граждани решиха, че е точно обратното.

Мотото на Меркел беше: "Ако еврото падне, ще падне и Европа" и последваха редица спасителни пакети.
Ситуацията създаде плодородна почва за възхода на политическата партия "Алтернатива за Германия". За мнозина германци тя въплъщаваше несигурността след финансовата криза.

В САЩ последствията от кризата проправиха пътя на радикални политически движения като Чаеното парти и "Окупирай Уолстрийт".

Анализаторите от Института за световна икономика в Кил Кристоф Требеш и Мануел Функе подчертават, че финансовата криза е подсилила позициите на десните партии. Освен "Алтернатива за Германия", дясната "Лигата" в Италия, Партията на прогреса в Норвегия и партия "Финландците" във Финландия също са "деца на финансовата криза", според двамата анализатори. Всички те са имали разрушителен ефект върху политическите системи, се допълва в анализа им.

Основата на тезата им се крепи върху това, че "двупартийната система, която е била стабилна от десетилетия, е била подменена, а дългоуправлявалите партии изведнъж е трябвало да се справят с по-слаби резултати от изборите, докато популистките партии са получили сериозна политическа подкрепа".

Десет години по-късно има съмнение, че финансовият сектор е защитен от нова подобна криза. В САЩ администрацията на президента Доналд Тръмп смекчава законите, приети в резултат на кризата по времето на бившия президент Барак Обама.

Главният икономист в германската Комерцбанк (Commerzbank) Йорг Крeмер посочва, че банковите надзорници в еврозоната е трябвало да се справят с кризата, но той все още вижда проблеми.

Има и друг риск 10 години след срива на Леман брадърс, който все още не е отстранен, и това е незаволителното състояние на държавните финанси в много страни от еврозоната.

Държавният дълг спрямо БВП във всички страни от еврозоната без Германия и Малта е по-висок, отколкото преди срива на Леман брадърс. В Италия, Испания и Гърция съотношението е дори значително по-високо, отколкото през 2009 година, преди началото на кризата на суверенния дълг, което означава, че ситуацията остава нестабилна.