План: Искаш да работиш в Англия? Година и се връщаш

Великобритания драстично ще ограничи възможностите за работа на европейски граждани на нейна територия, след като напусне Европейския съюз. Това става ясно от пакет с мерки, който британското вътрешно министерство е разработило с цел намаляване на имиграцията от европейските държави.

Най-потърпевши ще са нискоквалифицираните работници, сред които са и много българи. Те ще имат право да получават само едногодишна трудова виза, след което ще трябва да се върнат в родината за 12 месеца, преди отново да могат да кандидатстват.

Тази схема много наподобява квотния принцип, по който сънародниците ни се трудеха в английски ферми преди 2014 г., когато действаха трудови ограничения за българи и румънци. Тогава те получаваха разрешително за максимум 6 месеца и можеха да кандидатстват за ново след 3 месеца.

На практика обаче точно това условие ги лишаваше от възможността да получат пълни трудови права на Острова и да се установят трайно, каквато е целта и на новите ограничения. По данни на Националния съюз на фермерите във Великобритания 99 на сто от сезонните работници в британското селско стопанство са от Източна Европа, като 2/3 от тях са от България и Румъния, пише "24 часа".

Освен това кабинетът в Лондон вече обяви, че от следващата пролет ще позволи наемането на сезонни работници извън ЕС, за да се разреши проблемът с недостига на работна ръка. На практика тези хора ще са пряка конкуренция на българите и румънците. Единственото успокоение за сънародниците ни е, че отпуснатата квота е само за 2500 души, докато по данни на британските фермерски съюзи са необходими поне четири пъти повече.

Според британския в. “Таймс” очакванията на правителството са новите ограничения да отблъснат около 40 000 нискоквалифицирани европейци, които годишно търсят препитание във Великобритания, а общо имиграцията от ЕС да се намали с 80% до 2025 г. През последната година около 74 хил. европейски граждани са пристигнали в кралството, което е най-малката бройка за последните 6 г. Британските власти обаче смятат, че пак е много, и искат да ги
намалят до 25 000 души.

Плановете им включват и въвеждане на финансов праг за средноквалифицирани работници, за да получат трудова виза. За да кандидатстват за 5-годишно трудово разрешително, те ще трябва да докажат, че имат осигурена работа, която ще им носи доход от 30 000 паунда годишно.

Тази сума обаче е твърде висока, показва проверка на средните заплати, изчислявани от британската статистическа агенция, и редица професии, упражнявани от източноевропейци на Острова, са под нея. Например през миналата година сервитьорите и барманите са вземали около 7500 паунда.

С 500 паунда по-високо е било възнаграждението на чистачите, а на работещите в салони за красота – с 2500. Средната заплата на фермери, бояджии и санитари е била 22 000, на учители – 18 600, на готвачи – 17 500, на болногледачи - 16 600, а служители в колцентрове – 15 000.

С доход от около 30 000 паунда годишно са университетски преподаватели, електротехници, мениджъри в хотели. 2000 паунда по-малко от тях на година вземат социалните работници и физиотерапевтите. 27 хиляди паунда пък е средната заплата на водопроводчици, медицински сестри и зъботехници.

Автомонтьори, дърводелци и строители разчитат на около 24 000-25 000 паунда.

Прагът от 30 000 паунда годишен доход е близо до средната работна заплата за страната от 27 271 паунда. От британското вътрешно министерство обаче правят уточнение, че визи ще се издават и на по-ниско платени специалисти, ако за тях има търсене на Острова. Въпреки това те очакват този тип европейски работници да намалее от сегашните 18 500 до 4500 годишно.

Най-малък спад е планиран при висококвалифицираните европейски специалисти, които от 15 хил. трябва да станат 11 хил. души годишно. След Brexit те също ще трябва да кандидатстват за виза, като ще се състезават с кандидати от цял свят. Причината е, че по-рано кабинетът обяви премахването на съществуващата до момента квота за такива служители от страни извън ЕС, която беше за 20 700 души годишно.

Такива са брокерите, изкарващи около 133 000 паунда годишно, директори на компании и мениджъри с доход от 107 000, пилоти и авиоинженери - 90 000 паунда, адвокати – 46 000, лекари – 69 000, и счетоводители – 38 000 паунда. От висококвалифицираните работници също ще се изисква да представят доказателства, че имат предложение за работа.

Според британските медии миграционният план е голяма победа за британския премиер Тереза Мей в спора ѝ с вътрешния министър Саджид Давид, който е против спирането на нискоквалифицираната имиграция от ЕС. Той настоява за по-лек режим в отговор на опасенията на бизнеса, че строги рестрикции ще доведат до недостиг на работна ръка.

Все още не е ясно дали британският парламент ще успее да разгледа документа, преди да излезе в коледна ваканция в края на тази седмица, и дали ще го одобри.

Изтичането на данни от него към медиите обаче се смята за подкрепа към Мей, която в момента се опитва да убеди депутатите да гласуват за постигнатото от нея споразумение с ЕС за Брекзит. Ако това не стане и Великобритания напусне в края на март догодина съюза, визовите ограничения за европейските граждани ще влязат веднага. Ако сделката все пак бъде одобрена, което е малко вероятно, те ще бъдат отложени за 2021 г., когато е планиран да приключи преходният период по излизането на Обединеното кралство от Евросъюза.

Европейските граждани, които искат да влязат във Великобритания след Brexit, ще трябва да кандидатстват за специални разрешителни. Това ще става онлайн и към момента не е ясно дали услугата ще е платена. Може да се очаква обаче, че ще е платена, тъй като същият режим ще важи и за британските граждани, пътуващи в страни от ЕС, и въпросното разрешително за тях ще струва 6 паунда, или около 13 лева.

Освен това пътуването вече няма да може да става с българска лична карта, тъй като Лондон смята да допуска в Обединеното кралство само европейски граждани с международни паспорти.

Европейските студенти също ще пострадат от новия миграционен план. Те ще изгубят правото на привилегировано отношение при кандидатстване и ще трябва да се състезават за места в английските университети с младежи от цял свят. Също като тях ще трябва да доказват добро владеене на английски език. Все още не е ясно и дали ще плащат повече за следването си като тях.

До момента кабинетът в Лондон е обявил само, че приетите тази и следващата учебна година европейски студенти ще продължат да разчитат на по-ниски такси като британските си колеги, и то за целия курс на обучение. Освен това ще имат възможност и да получават студентски кредити. Британското правителство отпуска до 9000 паунда на човек годишно, които покриват напълно таксите за обучение. Отделно дава и пари за издръжка. Заемите са при много ниска лихва и изплащането им започва, когато студентът завърши, тръгне на работа и стигне определен доход. За България той е 12 000 паунда годишно, а за Англия – 21 000. Всяка година около 2000 сънародници се възползват от системата за кредитиране, което е около 95% от всички нашенци, избрали да следват на Острова.

Шотландското правителство обаче взе самостоятелно решение по въпроса и обяви преди дни, че европейските граждани ще продължат да се обучават безплатно в университетите в Шотландия, след като Обединеното кралство напусне ЕС догодина.

Според плана европейските студенти ще могат да кандидатстват за виза за квалифицирани специалисти три месеца преди да завършат следването си във Великобритания, и след като се дипломират, ще могат да останат още 6 месеца, за да си търсят работа.