Брюксел вдига глобите на България

България ще плаща по-високи глоби за неспазване на европейското законодателство, след като Европейската комисия смени начина на изчисляването им. Комисията може да предлага финансови санкции на Съда на ЕС, ако държава не прилага европейското законодателство.

Глобите са последния етап от наказателните процедури, които се състоят от две предупреждения и иск пред европейския съд. Ако магистратите отсъдят в полза на Брюксел, комисията предлага размера на финансовото наказание, което постановява съдът.

При изчисляването се вземат предвид три фактора - тежестта и продължителността на нарушението, размерът на икономиката и тежестта на съответната държава в европейските институции.

Сега Еврокомисията променя последната компонента от формулата, като вместо тежестта на страната при вземането на решенията в Съвета на ЕС, ще мери като институционална тежест броят на евродепутатите й. България има тежест от 10 гласа при вземането на решения в Съвета, които се равняват на 1,44% от общата сума на гласовете.  В Европарламента обаче, тежестта й е 2,26 процента от 751-членния състав на парламента и ще нарастне до 2,41% след излизането на Великобритания.

Европейската комисия обясни, че е трябвало да смени методиката след решение на Съда на ЕС, като новите размери на глобите “няма да водят до неоснователни разлики между държавите членки”.

Сметките показват обаче, че най-големите и най-богатите членки на ЕС ще плащат по-малко, и най-вече Германия.Берлин разполага с 16,5% от гласовете в Съвета, но само 14% от евродепутатите. Тежестта на Франция в Съвета е 13%, а на евродепутатите й - 9,8%. След напускането на Великобритания, Париж ще увеличи представителството си с още 5-ма евродепутати и тежестта си на 11 на сто, но това отново ще е по-малко, отколкото плаща сега.
Испания, чиято тежест в Съвета е 9,2%, има 7,1% от депутатите в Европейския парламент, а след изборите те ще станат 8,4%.

Новите правила влизат в сила веднага след публикуването им в Официалния вестник на ЕС. За България преизчисляване след излизането на Великобритания няма да се прави, тъй като броят на нейните евродепутати не се променя след Brexit.

През 2017 г. Комисията е започнала 716 нови наказателни процедури, 29 срещу България. Общият брой на отворените случаи е 1559.  В крайната фаза на наказателните производства Комисията предлага глоби, ако въпреки решение на Съда на ЕС страната не прилага европейските директиви или пък не е информирала Брюксел, че вече го прави.