Интернет гигантите ще плащат на творците за онлайн съдържание

Творците и издателите на медии ще имат право да се договарят с интернет гигантите за условията, при които техните творби ще се публикуват в интернет.

Това става по силата на европейската Директива за авторското право в цифровия единен пазар, одобрена днес в Страсбург с 348 на 274 гласа от Европейския парламент.

Целта е да се гарантира, че музиканти, актьори, сценаристи и други творци, издателите на новинарски издания и журналистите получават печалби и от онлайн пространството и интернет, както това се случва офлайн, уточниха от Европарламента.

Притежателите на авторски права ще могат да уговарят възнаграждения за качването на музика, игри и филми, а издателите - на журналистически статии в онлайн платформи, ако интернет платформите имат интерес към публикуване на техния продукт.

Така американските технологични гиганти като Google ще трябва да договарят лицензионни споразумения с притежатели на права - като звукозаписни компании, дружества за събиране на авторски вземания и медийни компании, да публикуват съдържанието им в YouTube, Facebook, Google и Google News и да сканират платформите си за споделяне на видеоклипове за премахване на защитено с авторски права съдържание, което попада под тези споразумения.

Законовата промяна прави интернет платформите пряко отговорни за качването на съдържание и така те ще дължат възнаграждение на притежателите на авторски права. Държателите на права ще могат да съдят платформите, ако забележат, че те хостват незаконно ползвано произведение.

За да се гарантира свободата на изразяване разпоредбите изключват от обхвата на директивата споделянето на линкове и откъси от новини. Ако “откъсите“ са много кратки или съдържат само отделни думи, те ще могат да продължат да се появяват в емисиите на Google News или да се споделят във Facebook.

Използването на memes и GIFs в онлайн платформите остава безплатно.

Ограниченията няма да важат, когато съдържанието се използва за преподаване, за илюстрация или за запазване на културното наследство

Качването на творби в онлайн енциклопедии със свободен достъп като Wikipedia, или платформи със софтуер с отворен код като GitHub, няма да изисква разрешение от авторите или плащане на хонорар.

Произведенията извън търговско обращение могат да бъдат използвани, когато не съществува организация за колективно управление, която може да издаде лиценз.

Според докладчика на Европарламента Аксел Фос правилата “подготвят интернет за бъдещето и го превръща в пространство, което е от полза за всички, а не само за най-силните".

В момента интернет компаниите имат слаб стимул да сключват лицензионни споразумения с притежателите на права, тъй като те не се считат за отговорни за съдържанието, което техните потребители качват. Те са задължени да премахват само съдържанието, което нарушава правата, когато притежателят на права поиска това.

Приемането на новия подход за качване на авторско съдържание онлайн отне три години на евроинституциите за постигане на съгласие по окончателния текст. Сега предстои формално директивата да бъде гласувана от Съвета, но страните членки вече дадоха принципно съгласие по нея и това може да стане в близките дни.

Според противниците на промените, те ще ограничат свободата на словото, тъй като интернет платформите ще сключват споразумения само с най-големите и влиятелни медии, което ще доведе до ограничаване на наличното съдържание онлайн. Прилагането му в Германия принуди издателите да се съгласят на безплатно качване на журналистически статии, за да бъдат те налични в интернет.

За да могат да контролират съдържанието интернет платформите вероятно ще започнат да използват по-широко автоматичните филтри, което може да ограничи достъпа до законно качено съдържане, твърдят критиците.

Според Европейския парламент евродепутатите “рядко или никога преди не са били обект на подобна степен на лобиране” от представители на заинтересованите страни, както по този законодателен текст. Те са били атакувани чрез телефонни обаждания, имейли и с други средства през всички години, след като Европейската комисия предложи текста на проектодирективата през 2016 г.