Спънката на Скопие и Тирана по пътя за ЕС – Франция

Достатъчно "френски" за Франция ли е новият план за разширение на Евросъюза? Вчера Европейската комисия представи своя план за реформи в процеса по приемането на нови страни членки, но пред европейските чиновници в Брюксел стои сянката на Франция, пише Polotico.

Планът, представен от еврокомисаря по разширяването Оливер Вархели беше изработен до голяма степен в опит ЕС да се справи с френското несъгласие със започването на преговори за приемането на Северна Македония и Албания в Общността. Комисията няколко пъти препоръчва да бъде дадена зелена светлина на балканските страни, но членовете на ЕС не гласуваха единодушно в полза на това решение, основно заради опозицията в Париж.

Новото предложение цели да преодолее съпротивата на президента на Франция Еманюел Макрон, като приеме някои ключови идеи, предложени от страната в дискусия в края на 2019 г.

Те включват изискване за по-силен фокус на правовата държава при страните-кандидатки, както и възможността на ЕС да спира и забавя преговорите, или да отваря наново затворени глави в преговорите, ако забележи слаб или никакъв прогрес в опитите им да приемат европейските стандарти.

Вархели обяви, че новата методология "цели да направи преговорите по приемането по-честни, динамични и предвидими". Северна Македония и Албания приветстваха плана.

"Вярваме, че този подновен подход ще доведе до двойна победа през следващите седмици: заедно да започнем преговори в усъвършен процес" , каза Никола Димитров, външен министър на Северна Македония.

Албанският му колега, Гент Чака, написа в Twitter, че Тирана е готова да се съобрази с новите правила и очаква с нетърпение започването на преговорите за присъединяването й към ЕС "колкото се може по-скоро".

Но перспективата и двете страни да получат този път зелена светлина – вероятно още следващия месец по време на Европейската среща от високо равнище, както загатна германският канцлер Ангела Меркел по-рано – отново ще зависи от финалното решение на Франция. Докато други страни като Нидерландия и Дания също имат съмнения относно политиката на ЕС по разширяването, но според дипломатите в следващото гласуване те ще приемат предложението Скопие и Тирана да влязат в Общността.

Отговорът на Париж не беше категоричен. В своето изявление по темата, кабинета на Макрон приветства новите предложения като "сериозна промяна и позитивен сигнал". Но изявлението остави като възможност опцията Париж да поиска и по-висока цена, преди да е готов да допусне Тирана и Скопие в ЕС.

"Франция подкрепя европейските преговори за приемането на държавите, които географски са в Европа, но смята, че преговорите не могат да започнат, преди да преразгледат метода на процеса и функционирането на самия ЕС", се казва в него.

"Функционирането на самия ЕС" е препратка към предишни френски искания от Общността, свързани с реформи с институциите и желанието изпълнителната власт да е по-ефективна, преди Париж да се съгласи да допусне повече членове в нея. Тази препратка накара дипломатите в Брюксел да се чудят дали Париж няма да иска именно сега такива реформи, преди да подпише дори началото на преговорите с Тирана и Скопие. Провеждането на големи реформи в ЕС може да отнеме години за изготвянето и приемането им.

Но според френски дипломатически източник, Париж няма да настоява за такива реформи на този етап.

"Що се отнася до реформите в ЕС, те са нужни. Ще е прогресивна и незаменима предпоставка за приемане (на нови членове), но не за започването на преговори", каза той пред списанието.

Това е облекчение за правителствата, които настояват за започването на преговорите с Албания и Северна Македония, като Германия, Италия и други страни, по-конкретно тези в Централна и Източна Европа. Те смятат, че ЕС има нужда да приближи Западните Балкани по-близо до себе си или Общността рискува те да попаднат под влиянието на Турция, Русия, Китай и страните от Персийския залив. И тези правителства стават все по-нетърпеливи заради френските действия.

"Изолацията може да изглежда атрактивна за известно време,но това не е устойчива позиция", заяви европейски дипломат.

"Надяваме се, че предложението на комисията ще помогне на Париж да даде най-сетне зелена светлина", допълни той.