По-добре е да умрем... Как кризата се отрази на бедните хора в Неапол?

Мерките в Италия може и да се разхлабват, но за някои от жителите на Неапол страданието след карантината, ще остане задълго. Блокадата остави дълбоки рани по икономиката на града, която и без това вече имаше сериозни проблеми. А тези рани ще се превърнат и в ярки белези.

"Все едно се опитваме да залепим с лепенка голямата празнина, оставена от правителството. Това е само временно решение, а властите ни оставиха назад, тъй като все още се опитваха да се организират. Бюрокрацията в страната не позволява помощта да идва директно при хората. Ако всичко върви добре, ще се възстановим след година. Но през това време как ще живеем?", пита Анджело, който е започнал една от многото благотворителни иниациативи в Неапол. От терасата му висят две кошници. В едната хората оставят храна, ако имат възможност да я дарят. В другата той спуска тези продукти към хората, които имат нужда от тях, но нямат пари, за да си ги позволят.

"Това беше унищожително за нас, както и за всички останали. Последната капка, която преля чашата. Мъжът ми работеше в сивата икономика, получаваше пари на ръка. Аз работех като чистачка в различни къщи, легално, но за жалост той не намери работа. Не печелим никакви пари. Аз не съм работила от началото на март. Казах на хазяйката си, че мога да й платя само половината наем, но тя все пак ме заплаши, че ще ме изхвърли. Ще бъде трудно да се възстановим. Ресторантите, пицариите, всеки един бизнес, който дава работа на много хора, ще има нужда от време, за да започне работа отново", казва друга жителка на Неапол. Тя е категорична: "По-лошо от това е само смъртта."

"Аз съм собственик на пицария. Спечелила съм два шампионата по правене на пица. Не мога да отворя ресторанта си в продължение на три месеца заради извънредното положение в Италия", казва Тереза Йорио. Тя няма да може да отвори вратите на заведението си, тъй като има нужда да се организира. А освен това - най-вероятно няма да има и работа.

"Това е бизнес зона. Ако хората не идват да работят в офисите, аз също нямам работа. Ударът върху мен беше голям. С това изкарвам прехраната си. Това е животът ми. Отварям решетката сутринта и печеля пари за сестра си, за племенницата си и за мен, за да живеем", казва Тереза. Запитана какво ще стане, ако не успее да отвори ресторанта изобщо, тя отговаря през сълзи: "Ще е по-добре да умра. Ще се самоубия, защото това ще убие всичките ми мечти, за които съм жертвала целия си живот."

Най-тежко е в покрайнините на Неапол, където живеят и най-бедните хора. В квартала Скампия най-ясно се вижда как блокадата се е отразила на обществото. Разбира се, търговията на наркотици там процъфтява, а престъпленията в района са се увеличили. Всеки ден полицията арестува някого. Младите хора нямат работа, а дори и децата се опитват да крадат коли и да продават наркотици. "Можеш ли да ги виниш?", пита един от жителите на квартала. Той споделя, че скоро няма да гледа и телевизия, защото ще трябва да продаде телевизора си, за да оцелее.

"Не може повече да продължим така. Полудяваме тук. Рискуваме всичко, за да оцелеем. Дори и преди вируса нямахме нищо. Спряха ни от работа, затвориха всичко. Сега какво ни остава? Да умрем от глад? Това не е живот", казва Филомена, която живее в Скампия.