"Кампо 87" – мястото, където почиват непотърсените жертви на коронавируса

182 бели кръста само с имена и номера отбелязват гробовете на жертвите на COVID-19 от някои от болниците в Милано.

В пика на заразата, когато болниците едва се справяха със смъртта, тези тела не са били потърсени. Затова в гробището "Магиеро" се създава зоната "Кампо 87" - специално за жертви на коронавируса. Повечето от тези жертви са били в старчески домове или са живеели сами. Нямало е кой да прибере останките им.

През април кметът на Милано Бепе Сала публикува видео във Facebook в знак на почит към починалите. От "Кампо 87" той заяви: "Изгубихме толкова много. Още по-трагично е, че някои си отидоха без да имат семейство до себе си. Тук лежат онези, които не бяха потърсени от никого."

Оказва се обаче, че в "Кампо 87" се намират и телата на хора, които имат семейства, но са погребани там по грешка. Сега техните семейства искат да ги изпратят по подобаващ начин, но не могат, тъй като законът не позволява ексхумацията на хора, починали от инфекциозни болести, в продължение на 2 години.

Милано и целият регион Ломбардия бяха епицентърът на пандемията в Италия. Там живота си загубиха 33 964 души, а заразените бяха повече от 90 000.

"По време на пика на пандемията всичко беше много натоварено и хаотично. Някои грешки бяха направени, но сега, когато ситуацията се подобри, семействата трябва да имат възможност да приберат телата на роднините си и да им осигурят подобаващо погребение", казва адвокатът Уолтър Марини, който представлява семейството на 90-годишния Виторио Доменикони.

Виторио, бивш полицай и шофьор на автобус, е сред първите жертви на COVID-19 в Милано. Той издъхва на 5 март - дни преди цяла Италия да бъде блокирана. В нормални условия семейството му има 30 дни да прибере трупа. Но на 13-ти март Бепе Сала издава нова заповед, с която срокът се съкращава на пет дни, тъй като броят на починалите се увеличава рязко, моргите са препълнени, а телата трябва да бъдат погребани бързо, тъй като все още може да са заразни.

Съпругата на Виторио и децата му са знаели за смъртта му. Контактите им били оставени в болницата, но и тримата се разболели дни след това. На 20 март семейството се обажда на централната морга в Милано, където е преместено тялото на мъжа. Те искат да организират погребението му в семейната крипта, след като всички са се излекували. Но разбират, че мъжът е напът да бъде погребан в "Кампо 87".

"От моргата се опитаха да се обадят и да спрат погребението, но вече беше твърде късно. Аз написах няколко имейла на консула на Милано, за да направи нещо по въпроса със забраната от две години, но той не се свърза с мен", разказва Марини пред The Guardian.

Други семейства също са в подобна ситуация - Джиани Фасати, добре познат бизнесмен, издъхва на 24 март и е погребан в "Кампо 87", въпреки че има съпруга, която успява да се възстанови от COVID-19 в същата болница, в която лежи и той, както и брат му Вандо, който живее в Милано.

След като научава за смъртта на брат си, Вандо започва да търси тялото му. С помощта на консула на Милано, Лоренцо Липарини, който е и семеен приятел, той установява, че Джиани е положен в "Кампо 87" на 4 април.

"Само мога да си представя какво се е случвало в болниците по онова време. Те бяха препълнени, нямаха достатъчно персонал и може би само бегло са търсели семействата. Телата се погребват след като болницата ни увери, че те не са били потърсени", казва Липарини. Комбинацията от напрежението в болниците и фактът, че повечето роднини всъщност са и болни от коронавируса водят до грешките при погребенията.

"Екипите на болниците се опитваха да намерят роднините, но може би не са успели да направят 100 обаждания на ден. В много случаи правилото от пет дни бе пренебрегнато, за да имат семействата повече време да потърсят близките си", казва Роберта Коко, съветник на Милано по граждански услуги. По думите й, за погребенията е платила общината, а в случай на ексхумация, разходите пак ще се поемат от нея.

Назначен е и служител, който да работи със семействата на погрешно погребаните хора, но вероятността телата им да бъдат извадени преди да са изтекли двете години е малка.

"Ситуацията е сложна и не може да поправим всичко с магическа пръчка. Според закона, в ситуацията на епидемия, телата не могат да бъдат ексхумирани заради опасността от заразяване. Това, което можем да направим, е да работим съвместно със семействата и да им обещаем, че рано или късно, техните близки ще имат достойни погребения", обяснява Коко. Общината планира да посади трева, а всеки гроб да си има надгробна плоча от мрамор. Но това едва ли ще успокои семействата, които чакат да изпратят своите близки в последния им път.

"Моите клиенти не искат да заведат дело срещу общината. Не в това е смисълът. Те искат да продължат напред, като всички нас, но това ще е невъзможно, без да са успели да дадат на своите близки подходящото погребение", казва Марини.