Четири месеца след ада в Ломбардия – каква е равносметката?

Изглежда сякаш преди десетилетие, когато на 23 февруари Кодоньо се превърна в "Ухан на Запада". Епидемията от коронавируса удари силно региона Ломбардия. Сега, четири месеца по-късно, BBC се връща в региона, за да говори с онези, които се бориха с вируса, онези, които още страдат и искат отговори за това, какво се обърка.

"Звукът от сирените на линейките бе константен. Те ни напомняха да сме внимателни, че ако не правим това, което кажат, можеше да сме следващите", спомня си гражданинът на Кодоньо Андреа Алони. Той се шегува, че сега родният му град е известен по целия свят. "Но пък може би искахме да останем анонимни вместо да бъдем запомнени по този негативен начин", допълва той.

"Ние не сме герои като лекарите и сестрите. Но дадохме всичко от себе си", казва ръководителят на доброволците за гражданска защита. Те са се събрали, за да почетат паметта на загиналите и да отбележат положителния факт, че няма нови случаи в региона от дълго време. Обстановката в Ломбардия най-накрая е овладяна.

Коронавирусът унищожи почти целия регион, но в някои населени места решиха да вземат мерки по-рано от останалите, за да спрат разпространението на вируса. Други направиха основни грешки, което доведе до бързо разпространяване на заразата. Сред тях е и Бергамо.

"Имаше пет страници с некролози във вестниците. След това те започнаха да се увеличават на 6, 7... 10, 12. Беше наистина покъртително. Когато виждах тези числа, се плашех. Все още ми е трудно да проумея броят на хората, които загинаха", казва Иса Инверници, журналист в местния вестник.

"Само през март и април нашата общност загуби 196 души. Толкова много хора обичайно умират за една година. Не искаме да забравим това, което се случи. Искаме да ни напомня, че трябва да живеем така, че да не пропиляваме животите си", казва Марио Карминати, свещеник в църквата на Бергамо, която в разгара на епидемията е пълна с ковчези.

По това време болницата, в която работи Стефано Маньоне е препълнена с болни.

"Изгубихме толкова много хора, както и колеги. Закъсняхме в това да открием вируса. Казваха ни да търсим връзка с Китай, но не можехме да открием пациенти, които имаха такива симптоми и идваха от Китай. Изгубихме време, в което трябваше да затворим района. В онзи момент икономиката бе на първо място, не здравето на хората. По коридорите на болницата се питахме: "Какво правят? Защо не затворят всичко и тук, както в Кодоньо?",разказва той.

Според кмета на Бергамо, Джорджо Гори, всички са направили грешки, включително и той.

"Нямах идея, че ситуацията е толкова сериозна. Имаше голямо притеснение от страна на бизнеса. Идеята да си затворен в така наречената "червена зона", докато останалата част от света продължава да живее нормално, ги плашеше ужасно", казва той. Според него губернаторът Фонтана е трябвало да вземе категоричното решение целият регион да бъде затворен. "Но той прехвърли топката на централното управление", допълва Гори.

От Ломбардия заразата плъзва по целия свят. Случаи от Бразилия до Великобритания са свързани с региона. Всичко е прехвърлено в ръцете на властите в столицата Милано. Те трябва да затегнат хватката, тъй като и там се появяват сериозни проблеми. Най-вече в старческите домове.

"Майка ми беше в дом за възрастни с Алцхаймер в продължение на дълги години. Казаха ни по телефона, че тя има треска в продължение на три дни. Попитахме ги дали са я тествали, а те ни казаха, че регионалният здравен инспектор не изпраща тестове. Седмица по-късно тя почина... сама. Никой не беше при нея. Тя беше напълно сама в последните два месеца от живота си. Сама със заболяването си. Много съм ядосана. Искам да знам кой беше отговорен за това, кой сгреши", споделя Анджела Оливиела.

Служителите в дома също признават, че са направени основни грешки. Те също искат отговори. Една от сестрите в старческия дом, която иска да запази самоличността си в тайна, споделя, че също се е разболяла от вируса, докато е помагала на болен пациент. Малко след това се появяват симптомите - липсата на въздух, болката в краката и гърдите.

"Главният медик каза, че трябва да си отида вкъщи. Но директорът на дома заяви, че няма нужда, защото нямам нужната температура от над 37,7 градуса. Минаха още три-четири дни, през които навярно съм заразила други хора. Ако управата се бе справила добре, те още щяха да са живи", разказва медицинската сестра.

"Всички епидемиолози и вирусолози отхвърлиха идеята, че тази пандемия може да удари Ломбардия. Истината е, че единствената институция, която може да ограничи конституционното право за свободното движение, е правителството. Само те можеха да установят така наречената "червена зона". Никой друг", казва губернаторът Фонтана.

"Бяхме във война, но все още не сме сигурни, че сме победили, тъй като не знаем много за вируса. Продължаваме ден след ден с ресурсите, които имаме. Нямаме много оръжия - нито лекарства, нито методи за лечение. Всичко, което можем да дадем, са нашите усмивки, които сега са скрити. Усмихваме се с очите си. Изгубихме много приятели, близки, колеги. Това те учи, че животът е важен", казва лекарката от Бърза помощ Фулвия Интра.