Борис Джонсън не желае връзки с Европа, но какво цели?

Британският премиер доказа окончателно, че повече не желае никакви връзки с Европа. Дали той се стреми към Brexit без сделка, или играе покер, за да постигне по-благоприятно търговско споразумение ЕС?

Един международен договор не може да бъде нарушен "само малко", както не може да има и малко бременна жена. Британският министър за Северна Ирландия Брендън Люис обаче представи нарушението на Договора за излизане на Великобритания от ЕС тъкмо по този начин. Поведението му може да се обясни само по два начина – като открито безсрамие или като проява на глупост. По-вероятно е да става дума за второто, пише "Дойче Веле".

За нивото на повечето от министрите в кабинета на Джонсън отдавна е казано всичко. Той се е заобиколил с неопитни и раболепни хора със съмнителни интелектуални качества, които могат лесно да бъдат контролирани.

Хаотичната стратегия на Джонсън

Поредното доказателство за това е, че нито един от министрите на Джонсън не посмя да постави под въпрос хаотичната стратегия за Брекзит, начертана от премиера. А всички те всъщност бяха длъжни да отхвърлят т.нар. Закон за вътрешния пазар, тъй като той представлява радикално нарушение на правото, а министрите всъщност са задължени да спазват правото и закона.

Още миналата година обаче Джонсън показа колко много държи на върховенството на закона, когато на бърза ръка изпрати парламента в принудителна почивка. За Джонсън и неговия сив кардинал Доминик Къмингс подобни принципи са просто досадна пречка, която трябва бързо да се  отстрани.

Мрачните прогнози на заслужили консерватори, като бившия премиер Джон Мейджър, че Великобритания рискува да проиграе доверието на своите международни партньори, навярно по-скоро окриляват Джонсън, отколкото да го стряскат.

Британците обаче наблюдават с растящо отчуждение и неразбиране как техният премиер Джонсън следва популистките рецепти на Доналд Тръмп. Институционалните спирачки пред подобни практики се оказват прекалено слаби и безпомощни дори в страната, считана за родина на демокрацията. Виждаме как вековни традиции рухват като къща от карти – без особена съпротива. Борис Джонсън създава огромен политически хаос, за да прикрие провала си в борбата срещу пандемията и да циментира своята власт.

В тази рамка се разиграва по-малката драма около Споразумението за Brexit . Европейците решиха, че няма да се поддават на провокации. Вместо да захвърлят всичко, те заплашиха британците с правни последици, ако оспорваният законопроект действително бъде приет. Повече от ясно е, че ако британците не спазят Протокола за Северна Ирландия, няма да има и никакво търговско споразумение между Обединеното кралство и ЕС.

Разрушителна политика

Колко безпринципен е Джонсън си личи и по това, че той използва северноирландския въпрос, за да минира споразумението на Великобритания за напускане на ЕС. На него явно му е напълно безразлично дали тези му действия няма да доведат до сериозни последствия за мира в региона. Единствената му грижа е Брекзит-хардлайнерите в неговата партия да са доволни. Такава политика има разрушителни последствия.

Но какво всъщност иска Джонсън? Да торпилира търговските преговори и да прехвърли на ЕС вината за техния провал? Наистина ли се стреми към Brexit без сделка? Или просто иска да изнерви ЕС, за да получи в крайна сметка по-благоприятен договор за търговски отношения с Общността? Сред наблюдателите на "Даунинг Стрийт" се обсъждат и двата варианта, а любителите на политически залози доволно потриват ръце.

Джонсън – разрушителят

На човек просто започва да му призлява, слушайки Джонсън да приказва за „приятелите и партньорите" в Европа. Защото лицемерието му е очевидно. Сега обаче той доказа окончателно, че не желае изобщо никакви връзки с ЕС повече – не само приятелски, но дори и бизнес-контакти. Джонсън разрушава фундамента на взаимното доверие, а се дължи така, сякаш нищо особено не е станало.

Подобно нещо може да си позволи Доналд Тръмп, защото е президент на една велика сила. Но за премиера на една средно голяма страна това е чисто безумие. С кого ли би могъл да се съюзи той в бъдеще, с кого би могъл да установи търговски отношения? Как ли ще живее Великобритания след един Brexit без сделка, в случай че европейците се решат на търговска война заради Северна Ирландия? Дори онези, които отблизо познават Джонсън, не знаят отговорите на тези въпроси.

Но всички онези, които досега са обичали и ценели Великобритания, вече не могат да познаят тази страна. Британците просто напускат Европа – и нямам предвид само Brexit .