Като външна граница на ЕС - България с важна роля за мигрантите

България като външна граница на ЕС ще играе важна роля според новия план на Европейската комисия за миграцията. Той беше представен през изминалата седмица, а Брюксел се надява страните да го одобрят час по скоро.

Пожар в мигрантския лагер Мория, неприет бюджет за следващите седем години, проблеми с върховенството на закона в още държави-членки. Така изглежда началото на политическия сезон в Брюксел. На пръв поглед миграцията, евросредствата и правовата държава нямат нищо общо помежду си. Но дали наистина е така?

Драмата на гръцкия остров Лесбос върна темата за миграцията в новините и в дневния ред на Европа. Кадрите с изгорелите до основи палатки се превърнаха в тъжна метафора за неспособността на европейските държави и Брюксел да се справят с проблема.

"Дойде време да действаме. Проблемите с миграцията в Мория и на други места не са причинени от Европа, но символизират липсата на Европа", заяви Маргаритис Схинас - зам.-председател на Европейската комисия.

През последните пет години от хуманитарен въпрос миграцията се превърна в политика и предизборна тема във всички държави-членки. Предложението на Брюксел мигрантите да се разпределят на квотен принцип в държавите-членки раздели Европа.

За правителствата в страни като Полша и Унгария мигрантите се представят като заплаха за националната сигурност, според популистите в много държави те застрашават европейския начин на живот. На практика в момента Европейският съюз решава проблемите с миграцията на парче. Затова и Еврокомисията бързаше да представи новия пакт.

Акцентът него е поставен върху бързите процедури за оценка и връщането на незаконните мигранти в страните, от които идват. Всеки, който влиза в Европейския съюз или е спасен в морето, ще бъде проучван още през първите 5 дни - идентификация, медицински прегледи, снемане на пръстови отпечатъци, вкарването им в обща база данни. След това в рамките на 12 седмици ще трябва да се взима решение дали мигрантът може да остане в Европа. Ако да - каква процедура следва и коя държава ще го поема. Ако пък не - ще трябва бързо да бъде връщан в страната, от която идва.

"Това е важно послание към всички, които идват в Европейския съюз и нямат право да останат тук, че ще бъдат връщани. Това искат от нас европейските граждани. Хората казват: Готови сме да посрещнем тези, които се нуждаят от международна закрила, които имат законно основание да останат да живеят или учат в нашия съюз. Но тези, които нямат законно основание, трябва да си тръгват", казва Илва Йохансон - еврокомисар по вътрешните работи.

Скринингът на мигрантите ще става по външните граници на ЕС. Това означава, че България, Гърция, Испания, Италия, Малта ще трябва да поемат отговорността за това. За някои от тях това изглежда Херкулесовско усилие. Не е съвсем ясно и как стои въпросът с допълнителните разходите. Мари Де Сомер - експерт по миграцията в брюкселския Център по европейски политики се съмнява, че на практика новата система ще заработи бързо и безпроблемно.

"Предложението е много амбициозно, особено що се отнася до скрийнинга в рамките на пет дни. Практиката и това, което става в Гърция обаче ни показват, че това ще е много трудно постижимо. Вероятно държавите ще получават допълнителни средства от европейските агенции, но все пак някои държави по външните граници като Испания не са доволни, защото се опасяват, че всички тези процедури ще са свързани с много допълнителни разходи", на мнение е Мари Де Сомер - експерт по миграцията, Център по европейски политики, Брюксел:

Еврокомисарят по вътрешните работи Илва Йохансон обеща пред БНТ финансова и експертна подкрепа за България. Но това все пак зависи от бюджета за миграция, който все още не е окончателно приет. Общият бюджет на ЕС и фондът за възстановяване все още са далеч от фазата на одобрението.

"Европейската комисия е готова да подкрепи България и с финансиране, и с експертиза, ако е необходимо. Но първо предстои решение в Съвета за бюджета, вероятно ще има съкращения за миграцията, бюджетът не е финализиран и нека видим какво ще стане", категорична е Илва Йохансон.

С огромен финансов ресурс е свързана и друга част от политиката на Брюксел спрямо мигрантите - сделката с Турция. От обещаните 6 милиарда Европа вече е платила повече от 3 милиарда евро на Анкара. И очевидно Брюксел ще продължи финансовата подкрепа.

Илва Йохансон - еврокомисар по вътрешните въпроси: "Важно е да осъзнаваме, че и други държави също поемат огромна отговорност за мигрантите - Турция е такава държава. Това е държавата в света с най-много мигранти. Затова и Европейската комисия плаща за бежанците там, за тяхното обучение и здравеопазване. Ние би трябвало да продължим да подпомагане страните, които приемат много бежанци".

През изминалата седмица миграцията измести друга важна тема в Брюксел - тази за върховенството на закона. В деня, в който еврокомисията представи пакта за миграцията, всъщност трябваше да бъдат публикувани първите доклади за държавите-членки, включително България.

"В новите доклади ще стане ясно, че Еврокомисията е силно ангажирана в защита на принципите на правовата държава. Също така ще се види, че в различните държави проблемите по отношение на върховенството на са различни - в някои са по-сериозни, отколкото в други. За нас е важно да създадем прозрачност и да сме сигурни, че принципите на правовата държава се спазват във всички държави-членки и всички им се подчиняваме", заяви Урсула фон дер Лайен - председател на Европейската комисия.

Случайно или не държавите с проблеми в тази област като Полша и Унгария, са и най-големите критици на миграционната политика на Брюксел. Първите, с които фон дер Лайен обсъди пакта за миграцията, бяха именно премиерите от Вишеградската група, които пристигнаха в Брюксел още на другия ден.

Полша, Унгария и Чехия отказват да приемат бежанци, затова в новия си план Брюксел е предвидил така наречената гъвкава солидарност. Тези, които не искат да приемат законни мигранти, могат да финансират връщането в държавите им на онези, които нямат право да останат в Европа. След срещата с фон дер Лайен премиерите от Вишеград не бяха ентусиасти за новите предложения.

Често задаван въпрос през последните дни в Брюксел е дали фон дер Лайен няма да направи отстъпление по отношение на въпроса с върховенството на закона, за да си осигури подкрепата на Вишеград за миграцията. Евродепутати като председателят на групата за мониторинг на демокрацията Софи инт Велд също смятат, че фон дер Лайен не е достатъчно категорична по темата за правовата държава и дават за пример речта й за състоянието на съюза.

"Прави впечатление, че фон дер Лайен не беше много конкретна за върховенството на закона. Виждаме, че в много държави нещата не вървят добре или има напрежение. Също и в България хората са по улиците и протестират. Тогава си мисля - госпожа фон дер Лайен трябва да вземе решение - на коя страна от барикадата е, каква е мисията й. Смятам, че Европейската комисия трябва да е независима и да служи на хората, тя не трябва да работи за правителствата. Трябва да работи с правителствата, но не за тях. Всъщност не чух почти нищо какви действия тя смята да предприеме по отношение на правителствата на страните, в които има проблеми", казва
Софи инт Велд - евродепутат от Нидерланция/Обнови Европа

Според Мари де Сомер през следващите месеци миграцията, върховенството на закона и европарите ще бъдат предмет на преговори и пазарлъци между държавите-членки, Еврокомисията и в Европарламента.

Кой какви компромиси ще направи и какво ще успее да си извоюва - предстои да видим. И докато държавите и политиците преговарят, на хилядите по гръцките острови им остава само да се надяват, че предстоящата зима няма да бъде много тежка. Защото уж спешните решения вероятно ще се проточат дълго.