Коронавирусът създаде перфектното време за борба срещу истината

Не е изненадващо, че най-големият враг на един политик е оживената медийна индустрия. Журналистите, които пъхат носа си в делата на хората във властта и разкриват провалите им, са заплаха. Следователно не и е голям шок, че дори част от лидерите на демократичните страни са по-щастливи, когато пресата е отслабена.

Пандемията от COVID-19 представи златен прозорец за подкопаване на доверието в медиите, а в някои случаи даде и шанс на световните лидери да предприемат откровени атаки срещу някои от най-уважаваните и важни журналистически институции в своите страни.

По-рано тази седмица полският парламент прие законопроект, който може да означава края за най-големия независим новинарски канал в страната. TVN24, телевизионен оператор, който често критикува полската управляваща партия, е отчасти собственост на американската медийна група Discovery. Ако този нов законопроект стане действащ закон, на субекти извън ЕС ще бъде забранено да бъдат мажоритарни акционери в полските медийни компании, което означава, че Discovery ще трябва да продаде мажоритарния си дял.

Също през тази седмица австрийският канцлер Себастиан Курц представи своя план, който ефективно ще изтегли финансирането от най-стария вестник в страната. Wiener Zeitung е държавен вестник и се финансира по модел, който изисква правителството да рекламира работни места и да прави други официални съобщения на страниците му. И все пак вестникът има независима редакционна политика и често критикува Курц и неговата администрация. Съгласно плановете на канцлера, това финансиране ще спре и основният източник на приходи на вестника ще бъде отнет.

Шокиращото в тези две действия е, че те се случват в демократичните западни държави. Докато журналистите на други места по света са изправени пред риск от преследване или дори смъртни заплахи, фактът, че това се случва в Европа и е част от по-широка тенденция, е сериозно притеснителен както за медиите, така и за гражданите.

Но какво общо има това с коронавируса? Краткият отговор е: времето.

"По време на криза доверието в правителството се увеличава, защото хората просто искат някой да оправи нещата, така че виждате народа да се обединява около флага", казва Бен Пейдж, изпълнителен директор на социологическата фирма Ipsos MORI, пред CNN.

Пейдж казва, че тези скокове в подкрепа предоставят прозорец с възможности, който "отвлича вниманието от това, което правите другаде". И ако сте политик, който иска да се възползва от това, разбиването и отслабването на пресата е сравнително лесно предложение. "Боя се, че журналистиката е една от професиите с най-малко доверие по целия свят", добавя той.

Причините за общественото недоверие към журналистиката са различни.

"Един от най-големите ни проблеми като професионални журналисти е, че по целия свят ни обвиняват като част от системата и създаването", казва Пиер Хаски, президент на "Репортери без граници" (RSF). "Така че, когато популистките движения растат, те се изправят срещу нас."

Хаски смята, че не само популистките движения представляват опасност, но и масовите политици губят избирателите заради по-екстремна опозиция.

Той посочва конкретно инцидент през 2018 г., когато френския президент Еманюел Макрон казва: "Имаме преса, която вече не преследва истината... Това, което виждам, е медийна власт, която иска да стане съдебна власт". Коментарите дойдоха, след като член на неговия екип по сигурността беше уловен от камера, как атакува протестиращи, докато не е на служба.

"С едно изречение той делегитимира всички медии и начина, по който работим. Това беше зловещо близо до нещо, което Тръмп можеше да каже", обяснява Хаски.

Той, разбира се, посочва, инциденти, които се случват преди пандемията. Но това, което коронавирусът е предоставил обаче е момент в историята, когато прилична част от обществеността е доволна от правителствата, които се държат по по-авторитетен начин, популисткото ръководство е по-привлекателно, точната информация буквално е ситуация на живот или смърт, а журналистите не са особено харесвани.

"Веднага щом правителството реши, че сме в криза и се нуждаем от единство, те могат да прорежат почвата под журналистите, чиято работа е да стигнат до истината, защото рискуват да застанат до предателя, който води до разединението", казва Ник Чийзман, професор на демокрацията в университета в Бирмингам.

Някой, който не може да бъде пренебрегнат във всичко това, е бившият президент на САЩ Доналд Тръмп.

Още преди да спечели изборите през 2016 г., Тръмп сложи на централно място в кампанията си нападките срещу пресата. А през годините, следващи победата му, почти всяка негативна новина, отрицателен рейтинг на одобрение и дори загубата на изборите през 2020 г. бяха отхвърляни като "фалшиви новини".

Атаките на Тръмп срещу медиите се засилиха по време на пандемията. Той редовно ги обвиняваше, че преиграват заплахата от вируса и сякаш живееше в паралелна вселена, що се отнася до цифрите и науката. И когато най-важният човек на планетата направи нещо, другите забелязват.

"Доналд Тръмп даде знак на лидерите по целия свят, че атаката по медиите вече е честна игра", казва Роб Махони, заместник изпълнителен директор на Комитета за защита на журналистите. "Когато той започна атаки срещу медиите заради тяхното отразяване на неговото хаотично справяне с пандемията, в момента, в който обществеността се нуждае от възможно най-точна информация, лидерите в Индия, Бразилия, Филипините и Западна Европа последваха примера, отричайки сериозността на вируса, за да покрият собствените си неуспехи", добавя той.

Въпросът, който мнозина си задават, е: Какво ще бъде дългосрочното въздействие, след като преследването на журналисти е рутина в толкова много свободни и либерални страни.

Индустрията вече беше изправена пред много предизвикателства. Правенето на подходящи новини е скъпо и медийният пейзаж се промени драстично по начини, които не бяха лесни за журналистиката.

Съвременните технологии улесниха един човек, който седи у дома, да управлява уебсайт, който изглежда толкова легитимен, колкото този на вековен вестник. Това създаде свят, в който вече няма консенсус относно фактите и значителен брой хора са готови да повярват на неща, които просто не са верни.

Тази липса на консенсус поставя журналистите, които говорят истината от едната страна на дебата, а лъжите от другата.

Когато поставите всичко това в контекста на безпрецедентна пандемия, е лесно да разберете защо последните 18 месеца бяха идеалното време за лидерите да изберат страната на лъжата.

И докато излизаме от тази криза в това, което изглежда като новото нормално, лидерите, решили да застанат на страната на лъжата, ще бъдат запомнени от всички и до известна степен ще определят какво е това ново нормално.