Германия е неподготвена да даде военна помощ на Украйна

Това е твърде бавно, заяви украински парламентарист във вторник, когато руските сили започнаха нападение в източната част на страната.

 

Анастасия Радина, член на украинския парламент, заяви пред Ройтерс по време на Световния икономически форум. "Нека го кажа така: Нека попитаме една майка, която е принудена да седи в мазето с новороденото си дете, което няма бебешка формула. ... Колко далеч от сега е юли за нея?"

 

Молбите на Киев за тежки оръжия се засилиха, след като Москва насочи огневата си мощ към източната и южната част на Украйна. Но една от причините за забавянето на Германия е липсата на боеприпаси, твърдят източници от промишлеността и украинският посланик - факт, който е бил добре известен на Берлин, когато той за първи път е поел ангажимента. Объркването подчертава как нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари постави Берлин в затруднено положение. Германия е крайно неподготвена за военни действия, заяви началникът на нейната армия, въпреки че разполага с една от най-големите отбранителни индустрии в света, с износ на оръжия на стойност 9,35 млрд. евро през 2021 г. по данни на правителството.

 

Танковете "Гепард" изстрелват серия от 35-милиметрови снаряди, които образуват облак във въздуха, за да спрат идващ самолет. Германия вече не ги използва и разполага с оскъдни запаси от боеприпаси, които трябва да се произвеждат специално.

 

Доставките на оръжия за Украйна "имат смисъл само когато има боеприпаси за тях - това беше ясно на всички още от самото начало", казва източник от индустрията пред Ройтерс, говорейки при условие за анонимност, тъй като темата е чувствителна.

 

Помолен да коментира липсата на боеприпаси, говорител на Министерството на отбраната заяви, че правителството оказва подкрепа там, където това е възможно. На 20 май Берлин заяви, че е намерил боеприпаси и ще изпрати танкове. Запитано как е намерило достатъчно боеприпаси, министерството не отговори.

 

Часове след като Москва започна така наречената "специална военна операция" на 24 февруари, началникът на германската армия заяви в LinkedIn, че му е "омръзнало" от пренебрегването на армията от страна на Германия - и че армията е "повече или по-малко с празни ръце". За да поправи това, на 27 февруари канцлерът Олаф Шолц стартира своята повратна точка или "zeitenwende", като обеща специален фонд за отбрана в размер на 100 млрд. евро (107 млрд. долара).

 

Но вместо спонтанен отговор на инвазията в Украйна, източници от отбраната заявиха пред Ройтерс, че този план всъщност е подхванал предложение на Министерството на отбраната, изготвено месеци по-рано, за преговорите за формиране на неговата коалиция.

 

В този документ, класифициран като поверителен и видян от Ройтерс, се казва, че армията, Бундесверът, ще се нуждае от около 102 млрд. евро, за да гарантира финансирането на големи отбранителни проекти до 2030 г., и се предлага специален фонд извън обичайния бюджет.

 

Планът не беше включен в коалиционния договор от декември 2021 г. Правителството на Германия не отговори на запитване защо не е включен.

 

След като обеща танковете "Гепард", Берлин обеща още тежки оръжия на Украйна. У дома той цели да използва специалния фонд за увеличаване на разходите за отбрана в продължение на 4-5 години, за да достигнат до изискваните от НАТО 2% от икономическото производство. Според данни на Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) това би превърнало Германия в третия по големина военен разход в света след САЩ и Китай.