От "Супер Марио", спасил еврозоната, до просто бившия премиер Драги

Тъмни облаци отново надвисват над Италия. Освен пред политическата криза страната е изправена за пореден път и пред дългова криза.

Само една илюстрация. Доходността по италианските десетгодишни облигации в края на миналата седмица достигна 3,5 на сто, а спредът (разликата спрямо лихвите по смятаните за сигурни германски облигации, т. нар. бундове) се разтегна до 227 пункта. В началото на годината въпросният показател бе малко над 100.

Преди точно 10 години, на 26 юли 2012 г., сегашният италиански премиер в оставка и тогавашен президент на Европейската централна банка Марио Драги обяви, че банката ще направи "всичко необходимо", за да спаси еврото.

Изявлението му успокои пазарите, които бяха на ръба на истерията относно дълговете на няколко страни от периферията на еврозоната - Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, както и Италия, а банката развърза кесията и започна щедро да изкупува държавните им облигации.

"Супер Марио" спаси еврозоната, но не успя на вътрешния фронт.

Италианският премиер подаде оставка, след като три важни партии от неговата коалиция вчера бойкотираха в Сената на италианския парламент вот на доверие за неговото правителство.

Оттеглянето на италианския министър-председател Марио Драги, възприеман образно казано като един от стълбовете на Европа, ще постави началото на период на несигурност. Това заяви днес държавният секретар на Франция по европейските въпроси Лоранс Бун, предаде Франс прес.

"Италия ще се завърне към един период, който би могъл да бъде дори по-нестабилен от това, което сме виждали досега", посочи Бун, бивш главен икономист в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие

В центъра на сегашната криза не е финансовото разточителство, което пред 10 години изправи Гърция, Ирландия, Португалия и Испания пред фалит, а системната липса на икономически растеж, от която Италия страда вече над две десетилетия.

Брутният вътрешен продукт на Италия днес е по-нисък, отколкото преди 20 години, когато беше само "на метри" зад този на Франция и Германия. За периода 1999-2019 г. италианският БВП е нараснал едва със 7,9 на сто, докато икономиките на Германия, Франция и Испания - съответно с 30,2 процента, 32,4 процента и 43,6 процента, посочва Франс прес. За този период всички страни членки на ЕС увеличиха своя БВП, с изключение на Гърция, отчела свиване, и така Италия остана на опашката по растеж.

Данни на Евростат сочат, че при всички страни от периферията на еврозоната, без Италия, растежът е факт. Нещо повече, производителността на италианската икономика спря да расте през 90-те години на 20-и век, а оттогава постоянно пада.

Причините за това са много - бързо застаряващото население, нискоквалифицираната работна ръка, всеобхватната бюрокрация, лошата правосъдна система, хроничната липса на инвестиции в образование, инфраструктура и нови технологии.

Но пък същевременно Италия е твърде голяма и за да бъде спасявана, и за да бъде оставена да фалира. Държавният й дълг възлиза на 2,75 трилиона евро, или около 150 процента от БВП на страната, повече от сумарния дълг на останалите четири държави от периферията на еврозоната. Това се знаеше още през 2012 г., сега изглежда още по-болезнено видимо. Слабо успокояващ е фактът, че през май дългът е спаднал с 3,3 милиарда спрямо април, по данни на италианската централна банка.

Самият Драги, който почти безпомощно наблюдаваше как в рамките на неговия досега 17-месечен престой начело на Италия разходите по държавния дълг на страната постоянно растяха, неотдавна призна, цитиран от Ройтерс: "Това показва, че аз не съм щит срещу подобни събития, аз съм просто човек“.

През 2012 г. бюджетните проблеми на Италия, макар и сериозни, изглеждаха далеч по-малки от тези на останалите четири страни от периферията на еврозоната. Така на Рим тогава не му се наложи да поиска помощ от т. нар. Тройка - Международния валутен фонд (МВФ), Европейската централна банка (ЕЦБ) и Европейската комисия (ЕК), макар и да имаше възможност да го направи.

Сега Италия може и да съжалява, че не е прибегнала до този ход. Под натиска на кредиторите закъсалите държави направиха каквото е необходимо, за да доплуват до спасителния бряг. Португалия фиксира и балансира бюджета си, Испания и Ирландия "разчистиха" банковите си сектори и дори пословично зле представящата се Гърция направи реформи в пенсионната система, пазара на труда и продуктовите регулации.

Всичко това им помогна да се върнат на пътя на икономическия растеж, докато Италия си остана в старото русло на "растеж на мъка" и липса на достатъчно ефективни реформи и управленски механизми. В резултат страната, която преди 10 години беше "най-добрата от лошите", сега трябва да купува скъпо и прескъпо държавен дълг, а след нея е само Гърция, която през последното десетилетие два пъти стигна до дефолт и все още дългът и е оценяван с най-ниската възможна оценка - "боклук" (junk).

Като президент на ЕЦБ Драги редовно поучаваше правителствата от еврозоната колко важно е да провеждат икономически реформи и да спазват финансовите правила. Като премиер на Италия на него твърде много му се налагаше да лавира и балансира между партии с твърде различни икономически възгледи и не му остана време да извърши реформите, за които преди това толкова много говореше.

Така той може да остане в историята като човека, спасил еврозоната, но не съумял да изведе собствената си страна до твърда земя. И от "Супер Марио" да падне до просто бившия премиер Драги.
/БТА/

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase.