Въпреки рекордната инфлация в ЕС, икономиката расте

Инфлацията в европейските страни, използващи еврото, се покачи до поредния си рекорд през юли, тласкана от по-високите цени на енергията, подхранвани от войната в Украйна, но през второто тримесечие икономиката успя да постигне по-добър от очаквания, макар и слаб, растеж.

Годишната инфлация в 19-те държави от еврозоната се повиши до 8,9% през юли, което е увеличение спрямо 8,6% през юни, сочат данните, публикувани в петък от статистическата агенция на Европейския съюз, предаде "Асошиейтед прес".

В продължение на месеци инфлацията достига най-високите си нива от 1997 г. насам, когато започва отчитането на еврото, което накара Европейската централна банка да повиши лихвените проценти миналата седмица за първи път от 11 години, за да укроти цените.

Икономиката на еврозоната успя да се разшири с 0,7% от април до юли спрямо предходното тримесечие, което контрастира със свиването в САЩ, където се засилват опасенията за рецесия. Перспективите за Европа са също толкова мрачни.

Според анализатори икономическият растеж, свързан с възстановяването на туризма, може да се окаже последният лъч на оптимизъм, тъй като се очаква инфлацията, нарастващите лихвени проценти и задълбочаващата се енергийна криза, подклаждана от войната, да доведат еврозоната до рецесия по-късно тази година.

Растежът в Германия, традиционния двигател на европейската икономика, вече е в застой, след като беше засегнат от поредица от съкращения на руския природен газ, използван за промишлеността. Франция избегна опасенията за рецесия, като отбеляза скромен растеж от 0,5% през второто тримесечие, докато Италия и Испания надхвърлиха очакванията със съответно 1% и 1,1% разширение.

Същевременно цените на енергията в еврозоната се повишиха с 39,7% през този месец, което е само малко по-ниско от юни поради опасенията, свързани с доставките на газ. Цените на храните, алкохола и тютюневите изделия се повишиха с 9,8%, по-бързо от отчетеното през миналия месец увеличение поради по-високите транспортни разходи, недостига и несигурността около доставките от Украйна.

"Още едно грозно отчитане на инфлацията за юли", заяви Берт Колийн, старши икономист за еврозоната в банка ING, като добави, че "няма скорошни признаци на облекчение".

САЩ също се сблъскват с висока инфлация, достигаща 40-годишен връх, но за разлика от Европа вече две поредни тримесечия отчитат свиване на икономиката си. В същото време пазарът на труда е по-силен, отколкото преди пандемията COVID-19, и повечето икономисти, включително председателят на Федералния резерв Джером Пауъл, заявиха, че не смятат, че икономиката е в рецесия.

Мнозина обаче все повече очакват икономически спад в САЩ да започне по-късно тази или следващата година, подобно на този в Европа.

Рискът за Европа до голяма степен е свързан с нейната зависимост от руската енергетика, като Москва задушава потоците от природен газ, които захранват фабрики, произвеждат електроенергия и отопляват домовете през зимата.

По-големите намаления тази седмица по основния газопровод за Германия - "Северен поток 1" - засилиха опасенията, че Кремъл може да прекрати доставките напълно. Това би наложило нормиране на потреблението в енергоемките отрасли и би повишило и без това рекордно високите нива на инфлация, предизвикани от растящите цени на енергията, заплашвайки да потопи 27-членния блок в рецесия.

Докато правителствата на Европейския съюз одобриха тази седмица мярка за намаляване на потреблението на газ с 15% и приеха данъчни облекчения и субсидии, за да облекчат кризата с разходите за живот, Европа е във властта на Русия и на метеорологичните условия.

Студената зима, когато търсенето на природен газ се увеличава, може да доведе до намаляване на нивата на съхранение, които правителствата сега се борят да запълнят, но това е безкрайно трудно заради съкращенията на Русия.

"С намалените доставки на газ в региона и инфлацията, която ще остане висока за известно време, еврозоната вероятно ще изпадне в рецесия", заяви Майкъл Тран, асистент икономист в Capital Economics, в анализ от тази седмица.

Макар че Европейската централна банка започна да повишава лихвените проценти, за да охлади инфлацията, и очаква още един скок през септември, тя изостава от други централни банки като Фед и Английската централна банка в оскъпяването на кредитите, опасявайки се от прекомерното въздействие на нарастващите цени на енергията, свързани с войната.

Въздействието на неотдавнашното повишаване на лихвите от страна на ЕЦБ върху инфлацията беше "много ограничено, въпреки че то допринася за по-нататъшното охлаждане на търсенето в еврозоната", пише Колин от ING.

"При очертаващата се рецесия и инфлацията, достигаща нови върхове, въпросът е как ЕЦБ ще реагира на икономиката, която вече се охлажда", каза той.