Западът е икономически зависим от Китай, има ли изход от ситуацията?

Глобална пандемия и пълномащабна война в Европа са рискове, които изглеждаха почти невъобразими, докато не се случиха. Сега напрежението с Китай, провокирано от посещението на председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси в Тайван миналата седмица, се засилва. Едва месеци, след като Русия нападна Украйна, бизнесите по света трябва да приемат възможността за нещо, което отдавна се смяташе за почти невъзможно и далечно – конфликт между САЩ и Китай или поне сериозно влошаване на отношенията.

Компаниите бързо трябва да променят мисленето си. В епохата след Студената война и след приема на Китай в Световната търговска организация през 2001 година битуваше вярването, че задълбочаването на търговските отношения на Запада с Китай може да включи страната в световния либерален ред, а бизнесите свикнаха да работят в относително благоприятна среда и можеше да се даде приоритет на изцяло икономическите аргументи като къде има най-голяма логика да се построи завод от търговска гледна точка.

Сега Пекин отново се превръща в геополитически конкурент съображенията за сигурност отново надделяват над икономическите. Западните правителства вече смятат, че е жизненоважно да се изградят вериги за доставки, които разчитат по-малко на потенциални врагове като Китай и вместо това са базирани около стратегически съюзници.

Корпоративният свят, който е инвестирал много - във всеки смисъл в предишното статукво, подцени степента на промяната в мисленето на правителството. В действителност търговските мита на Доналд Тръмп за Пекин, ограничаването на демокрацията от страна на Китай в Хонконг и преследването на уйгурите в Синдзян накараха много компании да започнат да преразглеждат зависимостта си от Китай преди години. Пандемията също ги накара да преразгледат зависимостта си от отделни доставчици за критични компоненти и да работят върху стабилизирането на своите вериги за доставки. Натискът да се изтегли от Русия след нападението ѝ срещу Украйна принуди почти всяка американска компания да се изправи пред въпроса какво би направила, ако Китай нахлуе в Тайван.

Оттеглянето на McDonald’s от Русия, където стъпването на компанията през 1990 г. беше ключов момент в напредъка на глобализацията, беше натоварено със символика. Западните компании разбраха, че кризата около Тайван може по подобен начин да доведе до блокиране, отмяна или отписване на инвестиции и да хвърли веригите за доставки в хаос, но в много по-голям мащаб. За разлика от Русия, Китай, заедно с Тайван, който произвежда 90 процента от най-модерните полупроводници в света, е както ключов производствен център, така и огромен пазар. Всичко, което принуди западния бизнес да замрази или да се оттегли от операции там, ще бъде крайно болезнен двоен удар.

Както много компании вече са разбрали, да заменят Китай е трудно в много индустрии. Опитите за създаване на вериги за доставки в рамките на конкретни блокове също се натъкват на проблеми; дори простите продукти могат да включват стотици глобални компоненти. Масовото „отделяне“ на западните компании от Китай поради страх от бъдещи търкания или конфликти е непостижимо и нежелателно. Това ще увеличи разходите и ще отслаби западните икономики. Но мултинационалните компании не трябва просто да заключат, че намаляването на експозицията на Китай е твърде трудно и да се надяват Пекин да намери мирно решение със САЩ относно Тайван.

Опитът на Кремъл да прекрои европейските граници показа опасностите от самозалъгването. Компаниите, които извличат значителна част от приходите и печалбите си от Китай, трябва да намерят начини, където е възможно, да хеджират излагането си на този пазар.

Инвеститорите трябва да изискват разкриване на повече информация за тяхната уязвимост. Бордовете също така трябва да отделят повече време за оценка на геополитическия риск и да планират при извънредни ситуации — за евакуиране на персонала или преместване на дейност. Както показа противопоставянето между Украйна и Тайван, не само немислимото може да се случи, то може да стане много внезапно.

Още анализи - на сайта на Bloomberg TV Bulgaria