Зад стените на църквата: Какво е да си гей и свещеник?

В много отношения аз и партньорът ми сме доста скучни и конвенционални. Може и да сме се запознали чрез приложение за запознанства - нещо нормално за 21-ви век - но иначе няма нищо особено скандално или необичайно в начина, по който правим нещата. Честно казано, повечето хора не биха хвърлили око, заяви англиканският свещеник Чарли Бел за в. "Гардиън".

С изключение, разбира се, на факта, че съм свещеник в Англиканската църква - и оттук започват проблемите. Защото докато останалата част от страната изглежда е способна да види ясното и недвусмислено добро, което произтича от еднополовите връзки, църквата продължава да се бави. Всъщност години наред тя ни казваше, че в любовта ни един към друг няма нищо добро - че тя е нещо, което трябва да се избягва, да се срамуваме, дори да заличим. Нашата любов в крайна сметка е проблем.

Нищетата на подобна гледна точка става все по-очевидна за хората в Църквата и извън нея, но епископите на Църквата от години категорично отказват да кажат каквото и да било. Те - включително и епископите, които са тайни гейове - бяха принудени да мълчат под заплахите на онези, които се противопоставят на еднополовите бракове. Преди няколко години, през 2017 г., те най-накрая казаха нещо - признавайки, че историята на църквата едва ли е била положителна по отношение на ЛГБТ+ обществото, но съчетана с твърд отказ да се направи каквото и да било по въпроса. И духовенството на Църквата им каза да се махат.

И така, в сряда се събудихме с новината, че епископите са решили, че любовта ни все пак не е толкова лоша и че в близко бъдеще може би ще ни бъде позволено да благословим връзката си в църква. Като свещеник може би и аз най-накрая ще мога да подкрепям еднополовите двойки, които идват при нас с молба за благословия или за брак и на които се налага да отказваме.

И може би най-накрая любопитните и странни въпроси, с които се сблъскваме като духовници, скоро ще останат в миналото, защото в момента хората извън църквата наистина не биха повярвали на нещата, които ни питат за любовния ни живот, и на нещата, които трябва да поемем, за да бъдем ръкоположени - сред тях е почти натрапчивото внимание към безбрачието. Нашите свещеници, дякони и дори епископи или оказват напълно неприемлив и неустойчив натиск върху връзките си и върху партньорите си, или са активно насърчавани да лъжат. А ако сключим граждански брак с хора от същия пол, по същество също сме уволнени. Намираме се в адска бъркотия.

Проблемът обаче е, че макар епископите да ни предлагат благословии, те са спрели да ни предлагат брак. Има всякакви сложни политически и прагматични причини да не се стига по-далеч от благословиите, но някак си това не прави нещата по-добри. Все още ми се струва, че това са трохи под масата. Оставаме второкласни граждани.

За мен, както и за много от моите приятели и колеги духовници, може би разбираме политиката и прагматизма, както и реалността на ситуацията, в която се намираме. Може би знаем, че процесът на приобщаване ще бъде бавен и това е следващото стъпало по пътя. И все пак усещането е като удар в корема. Все още се чувстваме така, сякаш молим за мястото си на масата. Все още се чувстваме така, сякаш си струва да се борим, но само досега. Църквата може наистина да планира да се извини, но продължава да нанася щети.

Така че Пьотр и аз няма да се оженим скоро. Църквата все още не иска да го правим. Но промяната настъпва, макар и бавно и мъчително - и ние не се отказваме от борбата за справедливост. И един ден църквата може би ще признае нашата любов такава, каквато е в действителност - любов, която премества планини, и любов, която променя всичко.

Чарли Бел е англикански свещеник в  и член на колежа Гиртон, Кеймбридж.