Театър или истинска подкрепа за Украйна от Франция?

Когато миналата седмица украинският президент Володимир Зеленски пътуваше до Западна Европа, за да получи подкрепа за борбата на страната си срещу Русия, той спря в последния момент в Париж.

Френският президент Еманюел Макрон имаше късмет да получи покана.

Отношението на Макрон към военните усилия в Украйна често се оказва неразбираемо за съюзниците, които се чудят защо Франция сякаш се застрахова, като води диалог с руския президент Владимир Путин и изтъква необходимостта от "гаранции за сигурност" за Москва, пише "Политико".

Докато германският канцлер Олаф Шолц търпи жестоки критики заради бавното темпо на решението си да изпрати танкове "Леопард 2" в Украйна, приносът на Париж към общите военни усилия е значително по-малък, както в абсолютни стойности, така и като процент от брутния вътрешен продукт, в сравнение с този на Берлин, според класация на Института за световна икономика в Кил, актуализирана в края на миналата година.

Дори да се отчете по-скорошното обещание на Макрон да достави гаубици "Цезар" и съвместно с Италия - система за противовъздушна отбрана MAMBA, общите усилия на Франция за подкрепа вероятно ще останат доста под тези на най-големите помощници през 2023 г. Към ноември Полша е обещала помощ в размер на над 3 млрд. евро, а Обединеното кралство - над 7 млрд. евро. Франция, напротив, е предложила 1,4 млрд. евро - което поставя страната доста под западните съюзници по отношение на процент от БВП.

Когато Зеленски напусна Украйна, за да посети западните лидери миналата седмица, Париж не отправи официална покана - и срещата с Макрон без малко не се състоя. Първоначално френският президент планираше да прекара вечерта в театъра със съпругата си. Едва когато помощниците му видяха кадри от тържественото обръщение на Зеленски в Уестминстър Хол в Лондон, те побързаха да изпратят покана и да организират посещението в Париж късно вечерта. (Кабинетът на Макрон работеше върху това Зеленски да пристигне в Париж на малко по-късна дата, но в крайна сметка промени плановете си).

Нищо чудно, че Зеленски едва не пропусна да посети Париж.

На въпроса защо Франция понякога следва различен път по отношение на Украйна в сравнение с други западни съюзници, френски служители защитават Макрон.

В интервю за "Политико" бившият френски президент Франсоа Оланд заяви, че е имало смисъл да се говори с Путин преди инвазията, за да "го лиши от всякакви аргументи или претексти". Френски дипломат добави: "Или това, или да не правим нищо. Той [Макрон] реши да опита с дипломация - не мисля, че можем да го виним за това".

Що се отнася до слабия принос на Франция към военните усилия, официални лица твърдят, че като водеща военна сила на континентална Европа, Париж има и други отговорности в областта на сигурността, а именно защитата на южния фланг на континента, и трябва да запази някакъв капацитет. Те казват, че изпращането на френските танкове "Леклерк" няма смисъл, тъй като те вече не се произвеждат и не могат лесно да бъдат заменени.

Но когато ги попитат дали Франция е водеща по отношение на Украйна, същите служители са склонни да свиват рамене.

За Франсоа Хайсбур, старши съветник в Международния институт за стратегически изследвания, зигзагообразният подход на Макрон към военните действия в Украйна представлява пропусната възможност не само по отношение на твърдата сила, но и от гледна точка на по-широката амбиция на Макрон, изразена в речта му в Сорбоната през 2017 г., да се позиционира като европейски лидер в линията на бившия президент Франсоа Митеран, бившия министър-председател Мишел Рокар или бившия германски канцлер Хелмут Кол.

"2022 г. беше година на пропуснатите шансове", каза Хайсбург. Макрон "прекара 15 дни, обикаляйки и казвайки на всеки, който би слушал, че Русия изисква гаранции за сигурност, сякаш Русия не е достатъчно зряла, за да ги поиска сама".

Макрон "все още може да навакса изгубеното време, но предварителното условие за това е да бъде пределно ясен по отношение на Украйна, а оттам да възстанови легитимността си сред централноевропейските държави".

"Отвореният път" на Франция

Иронията е, че в геополитически план Париж рядко е имал по-добър шанс да поведе Европа.

Великобритания напусна Европейския съюз, премахвайки основната либерална противотежест на френския етатизъм. Германският лидер Олаф Шолц е обвързан с коалиционна политика и с последиците от неуспешния залог на Берлин за руската енергетика. Франция, напротив, се радваше на стабилно управление и на предимствата на относителната енергийна независимост благодарение на ранното си възприемане на ядрената енергия. Що се отнася до позицията на Париж в Европа, "пътят беше отворен", каза Хайсбург.

В някои отношения Макрон се е възползвал от тази възможност. Париж е най-гласовитият застъпник за силен отговор на ЕС на Закона за намаляване на инфлацията на президента на САЩ Джо Байдън - огромен пакет от субсидии за зеления бизнес. Когато пътува до Вашингтон през ноември, френският президент до голяма степен приличаше на европейски лидер, който отправя оплаквания към търговски съперник - и донася резултати за целия ЕС.

И все пак опитите на Франция за икономическо лидерство в рамките на ЕС не се превърнаха в по-широк стремеж да се превърне в гарант на сигурността и създател на консенсус в Европа. "Никой не е заменил Ангела Меркел на масата на Съвета", твърди един източноевропейски дипломат, когато го питат кой в момента "ръководи" ЕС. Оланд и няколко дипломати изразиха съжаление за влошаването на френско-германските връзки при Макрон, като заявиха, че това подкопава съгласуваността на блока и всяка надежда за по-интегриран подход към отбраната.

С наближаването на първата годишнина от войната в Украйна Макрон се насочи към много по-ярка подкрепа за Киев. В новогодишното си обръщение към французите той обеща на украинците "да ви помагаме до победата" - правейки реторичен преход от "Русия не може да спечели войната". Той остави отворена врата за обучение на украински пилоти на западни изтребители и направи значителен принос за системата за противоракетна отбрана МАМБА. "Към победа, към мир, към Европа", написа той в Туитър по време на посещението на Зеленски в Париж.

Въпреки това Франция остава и една от най-скептичните страни в ЕС, когато става въпрос за приемането на Украйна в блока, а общият ѝ принос все още бледнее в сравнение с други държави.

На Макрон му остават още три години на поста - достатъчно време да удвои новооткрития си интерес към украинската "победа".

Но с уличните протести срещу планираните пенсионни реформи, които сега преследват президентството му у дома, златната възможност избледнява.