Дук: Ако въпросът за Шенген се решаваше в ЕП, България щеше да е член още утре

"Преди няколко месеца Европейският парламент за пореден път гласува „за“ пълноправното членство на България в Шенгенското пространство - да се отворят границите и да се осъществят всички видове обмен между България и останалата част на Европейския съюз. Ние, в тази институция, смятаме, че през последните години българите са постигнали целия напредък в техническата и юридическа област, който е необходим, за да получат правото да се отворят границите и да участват в Шенгенското пространство. Наистина е за съжаление, че днес все още има правителства в определени държави, които на ниво съвет на ЕС блокират присъединяването на България към Шенген. За съжаление, това не е решение, което да бъде взето от Парламента. Ако решението трябваше да бъде взето в ЕП, България щеше да бъде в Шенген още утре сутринта," заяви в предаването БРЮКСЕЛ 1 по Bulgaria ON AIR Джауме Дук, говорител на ЕП.

"Волята на ЕП е ясна - показва я фактът, че Парламентът е приел резолюция в подкрепа на присъединяването, фактът, че Парламентът е гласувал необходимото техническо законодателство това да стане възможно. Но не зависи само от случващото се тук. Зависи от Съвета. И до голяма степен нещата опират до държавите, които председателстват Съвета на всеки шест  месеца – сега е Швеция, след няколко месеца ще бъде Испания, да се опитат да убедят правителствата, отказващи правото на България да се присъедини към Шенген. Гласът на ЕП може да бъде чут, ЕП може да бъде много настоятелен в посланията си както към общественото мнение, така и към правителствата. И един от примерите за това е случаят с България в Шенген", коментира Джауме Дук в интервю пред Милена Милотинова.

Той коментира и подкрепата на ЕП за Украйна.

"През изминалата година Европейският парламент беше много, много активен в подкрепата си за Украйна по много начини. Преди всичко със съдействието си Европейският съвет и Европейската комисия да се предприемат мерки, като например да бъдат приети милиони бежанци, да напуснат Украйна и да дойдат в ЕС. Повече от 6 милиона души пристигнаха в Европейския съюз в първите месеци на войната. Те бяха приети от държавите-членки. И им беше оказана помощ, каквато всеки европейски гражданин може да получи в нашите държави-членки. Според мен това беше един много добър начин да покажем нашата солидарност с тях. ЕС финансира закупуването на боеприпаси и оръжия, които държавите-членки да изпратят и да им помогнат да се защитят от руската агресия. ЕП предприе мерки за финансиране възстановяването на Украйна. Да не забравяме, че парламентът беше институцията, която настоява с по-силен глас за различните пакети от санкции срещу Русия", коментира Джауме Дук.

По думите му месеците до евроизборите през 2024 година ще бъдат много натоварени.

"ЕП ще приеме много законодателни актове преди да изтече мандатът му. Един от приоритетите продължава да е Украйна. Тук не става въпрос само за война, става въпрос за териториална агресия, за агресия срещу нашия начин на живот, срещу свободите ни, срещу правата ни, срещу нашите ценности. И задължително трябва да ни е приоритет до края й, докато Русия не се оттегли от украинската територия. Разбира се, има и много законодателни актове по други важни теми, две от които се открояват. Първата е всичко, свързано със Зеления пакт. Парламентът приема законодателни текстове, които да дадат възможност през 2050 г. икономиката на целия ЕС да стане неутрална от гледна точка промените в климата. В следващите месеци предстои приемането на множество законодателни актове по този приоритет.

Втората приоритетна област е миграцията. ЕП положи всички усилия да адаптира законодателството ни ситуацията, която възникна през 2015 година с масовата миграция на сирийски бежанци. Не беше възможно да се приеме ново европейско законодателство по миграция, защото – отново – то беше блокирано на ниво Съвет. Този път ЕК внесе отново проект за Миграционен пакт. Парламентът е готов за го обсъди, и действително се надяваме този пакт да бъде приет преди изборите за ЕП  догодина, защото въпросът е спешен. Не можем да чакаме до следващата миграционна криза, за да кажем, че ни трябва законодателен акт. Да видим дали този път ще успеем да убедим 27-те държави-членки. Надявам се да успеем", заяви говорителят на ЕП.

По въпроса за Катаргейт и задържането на действащия тогава зам-председател на ЕП Ева Кайли, Дук коментира, че ЕП готви нови правила за прозрачност на работата на евродепутатите.

"В деня след като Катаргейт стана достояние на обществеността, председателят на ЕП Роберта Мецола, ясно заяви, че през идващите седмици и месеци този Парламент трябва да направи всичко възможно подобна ситуация да не се допуска отново. Което означава да се внесат поправки в Правилника за работата на нашата институция. Означава да се подобри закрилата от определени лобита. Означава отношенията между евродепутатите и лобистите и фирмите, проявяващи интерес към Парламента, да станат още по-прозрачни. Като начало - да бъдат приети 14 мерки за укрепване прозрачността и отчетността на работата на Парламента и евродепутатите. Убеден съм, че през следващите месеци ще има още мерки, което означава, че може би преди изтичане на мандата, ЕП ще разполага с най-резултатната система от вътрешни правила, с които да не се допуска възникването на ситуации като Катаргейт отново в бъдеще".

В ЕП има над 700 депутати, припомни Джауме Дук и коментира: "Повечето от тях, почти всички, полагат големи усилия в работата си - работи се много дни по много часове и извънредно в Брюксел и в Страсбург, и в избирателните райони. Работата е много сериозна. И е вярно, че от гледна точка на комуникациите, понякога е жалко да се види как поведението на един-двама депутати може да хвърли сянка върху работата на повече от 700 души тук".