КНСБ: Получаваме по-малко, но пък пазаруваме по-скъпо от Запада

Българите получават по-малко, отколкото на Запад, но пък често пъти плащат по-скъпо за основни продукти.

Изчисление на КНСБ върху 20 основни стоки показва, че цените им у нас са по-високи в сравнение с тези в държави като Франция, Германия и Испания.

„Като част от голямо изследване за необходимите средства за издръжка, правим периодични наблюдения на цените по търговските вериги в шест държави на 20 жизнено необходими стоки, които постоянно присъстват на нашата трапеза. Интересен е фактът, че в някои държави същите стоки, в същите търговски вериги, имат значително по ниски-стойности, а доходите в тези държави са доста по-високи”, коментира зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ Виолета Иванова пред Нова тв.

„Например, сирене в България е със средна цена големите търговски вериги от 9 евро, докато в Холандия е 7 евро, в Германия и Испания – също. Над нашата стойност е само в Хърватия – 13 евро и във Франция – 10 евро”, коментира тя.

Средната цена на сиренето във Франция може и да е с 1 евро по-висока, но почти двойно по-ниска е тази на яйцата. 1.65 евро за десет броя френски яйца срещу 2.96 евро в България." Охладено пиле може да се купи за 3.59 евро, докато у нас е 4 евро”, обяснява Иванова.

Традиционният за българската трапеза зрял боб и брашното също са по-скъпи, отколкото във Франция и Германия.

„Други забележими стоки, които правят впечатление, са картофите, които отбелязват значителна стойност в България. Килограм се продава за 92 цента, докато в Испания са около 80 цента, в Германия са на същата стойност. С една френска минимална заплата можем да напълним потребителската си кошница от 20 основни стоки цели 27 пъти, докато в България само 7”, допълва зам.-директорът на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ.

Освен по-високите цени у нас, притеснително е, че повече от 2/3 от работещите българи не успяват да си покрият битовите разходи и пазаруването с доходите, които получават.

От КНСБ настояват от 1 юли минималното възнаграждение да бъде увеличено на 850 лева, за да покрие луфта на инфлация, натрупан през 2023 г.