Бунтовете във Франция - опасна криза за Макрон

Бунтовете във Франция, предизвикани от убийството на тийнейджър от полицията, представляват изключително нежелана и опасна криза за президента Еманюел Макрон, точно когато той искаше да продължи втория си мандат, предаде АФП.

Насилието избухна точно след като Макрон най-накрая пресече половингодишните протести срещу спорната му пенсионна реформа, която доминираше в дневния ред на страната през по-голямата част от тази година.

Кадрите на разграбени магазини и опожарени автобуси в цялата страна обаче рискуват да навредят и на международния авторитет на Макрон в момент, когато той иска да изиграе важна роля в прекратяването на руската инвазия в Украйна и да бъде възприеман като силова фигура номер едно в Европа.

В изключително неудобен за Макрон момент размириците го принудиха да отмени държавното посещение в Германия, което трябваше да започне този уикенд и да бъде първото подобно пътуване на френски държавен глава от 23 години насам.

Отлагането е двойно по-неудобно за Елисейския дворец, тъй като по-рано тази година Макрон отложи планираното държавно посещение на краля на Обединеното кралство Чарлз III заради често насилствените протести срещу пенсионната реформа. Това щеше да бъде първото му пътуване в чужбина като монарх.

Той също така съкрати участието си в срещата на върха на ЕС в Брюксел тази седмица, като побърза да се върне в Париж, за да председателства кризисна среща.

След първия си мандат, който бе доминиран от борбата с антиправителствените протести на "жълтите жилетки", а след това и с пандемията от Ковид-19, вторият му мандат отново рискува да бъде белязан от решаване на проблеми, вместо от провеждане на политика.

"Нищо не го пощади"

Размириците "са много лоша новина за президента", който се надяваше на спокойна лятна ваканция, която да завърши с реорганизация на кабинета, за да се даде нов тласък на правителството и да се преодолее кризата с пенсиите, казва Бруно Катрес, изследовател в Института за политически науки в Париж.

"Хората са изумени да видят как страната ни се сблъсква с напрежение, насилие и кризи, една след друга", допълва той и предупреждава: "Никой лидер не може да поеме риска от нов подобен пожар след няколко месеца."

Бунтовете избухнаха тази седмица, точно когато Макрон приключваше голямо тридневно пътуване до южния град Марсилия, където се опита да прокара програма за справяне с градските проблеми в най-необлагодетелстваните райони на Франция.

Той беше осмян и от чуждестранните медии, които го обвиниха, че е присъствал на прощалния концерт на Елтън Джон в Париж в сряда, часове преди да избухнат едни от най-тежките безредици през последните дни.

"С Ковид, "жълтите жилетки" и войната в Украйна нищо не го пощади", заяви пред АФП анонимен източник, близък до Макрон.

Макрон, чиято управляваща партия изгуби мнозинството си в парламента на парламентарните избори през 2022 г., трябва да върви по тънка линия във вътрешен план.

Той е напълно наясно, че крайнодясната лидерка Марин льо Пен се стреми да вземе Елисейския дворец на изборите през 2027 г., което би разрушило наследството му, дори и да не може да се кандидатира на тези избори.

Погледите на целия свят, който с изненада наблюдава почти апокалиптични кадри, заснети край градове като Париж и Лион, също са насочени към Франция, тъй като Париж се подготвя за домакинството на Олимпийските игри след малко повече от година.

"Може да се изплати"

При справянето с бунтовете Макрон се стреми да балансира между гнева от убийството, което той нарече "непростимо", и строгите призиви за ред, включително молби към родителите да държат децата си вкъщи.

"Той ще бъде оценяван по способността му да намали напрежението. За него опасността е да изглежда слаб и нерешителен", казва Жан Гаригес, историк, специализиран в политическата история.

Засега обаче Макрон не е обявил извънредно положение в засегнатите райони, което би дало на полицията по-големи правомощия, както настояват десните.

Вестник "Монд" пише, че той се е опитал да "спре цикъла на насилие в градовете, като е увеличил значително средствата (използвани от полицията) и е използвал политическа комуникация, но не е обявил извънредно положение".

Твърдата позиция по отношение на избухването на градските бунтове през 2005 г. след смъртта на двама младежи, преследвани от полицията, се оказа изключително полезна за тогавашния вътрешен министър Никола Саркози, който по-късно се кандидатира за президентския пост.

"Политиката на твърдост може да се окаже полезна и за Еманюел Макрон", казва Гаригес. /БГНЕС/