Събитията във Франция са провал на интеграционната политика

Във Франция не можем да говорим дори за "бунт". В тази дума има нещо романтично и справедливо, а тук става дума за един сляп гняв с фойерверки, насочени като оръжия, бяха атакувани училища, детски градини, библиотеки, спортни съоръжения, транспортни средства. Десетки (40-50 автобуса) са опожарени. Унищожени са и трамваи, които струват между 3 и 6 млн. евро в парижкия регион. Гневът беше насочен включително и към кварталите, откъдето идват тези групи безчинстващи младежи, унищожавайки инвестициите, които френският данъкоплатец е правил в последните 20-30 години, за да превърне тези квартали в едно по-приятно място за живеене. Това каза Стефан Манов, секретар на Aсоциация Френско-Български форум, в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria с водещ Христо Николов.

Западният свят има една слабост, която е нашата сила - индивидуалните права на човека. Но когато тези права на човека се използват срещу самата същност на тяхната идея, срещу това те да позволяват обществото като цяло да бъде по-сплотено и по-спокойно, тези индивидуални права стават оръжие срещу западните общества. Друг фактор е тромавата съдебна процедура, която също е създадена като такава именно, за да защитава индивидуалните права, но се използва за безкрайно обжалване на отказ за статут на бежанец, например, добави Манов. Той изтъкна, че степените за обжалване в този случай са 12, а през това време, докато траят делата емигрантът живее в страната с месеци, а понякога и повече.

Постепенно се успокоява напрежението от събота насам във Франция и всяка следваща нощ е по-лека, но това не трябва да скрива тежките факти, на които всички станахме очевидци през последните нощи. Обща картина, която все още се уточнява, е, че задържаните от вторник насам са около 3000- 3500 души като средната възраст е около 17 години. Това означава, че има задържани 12-13 годишни деца. Друг сериозен факт е, че се оценяват на стотици, ако не и хиляди магазините, които са разбити и частично или изцяло ограбени. Става дума за 250 хипармаркета и супермаркета, 250 банкови офиси, стотици магазини за дрехи, за скъпа електроника, за бижута. Френската работодателска организация MEDEF даде оценка за над 1 млрд. евро щети, но другата страна на монетата са погромите, извършени срещу всякакви обществени сгради. Десетки полицейски управления бяха обстрелвани с фойерверки, което беше основното оръжие на тези, които мародерстваха по улиците.

Тази вълна тръгна от убийството на този 17-годишен младеж без книжка на волана на кола, която не е крадена. Видно от видеото е, че безспорно полицаят стреля без основание. Полицаят беше задържан и има разследване.

Надявам се френското общество да си дава сметка какво започва и какъв е генезисът на събитията, защото това не е първият такъв случай. В последните 15-20 години има и други такива ситуации на кризи, но никога в такъв мащаб. Това показва провалът на цялата интеграционна политика на Франция, защото реакцията не е просто на една социална категория хора, на една географска категория. Това е общностна реакция на потомци на емигранти - или първо или второ поколение емигрантски деца и показва фалита на цялата обществена система в това число на образователната система, която поставя в центъра ученика и му дава дори по-големи права, отколкото на учителя, липсва йерархия и дисциплина. Липсва модел, по който тези млади хора да бъдат въведени във френската традиционна ценностна система.

"Тази група, която се формира в предградията на френските градове, не намира своето място във френското общество."

Лесният отговор за ситуацията е дискриминационното отношение, но трудният е, че артикулиран от френският философ Огюст Конт: "Демографията е съдба!", заяви гостът. Във Франция се оформят две части, като едната мрази Франция. Това са второ или трето поколение френски граждани, деца на емигранти, които не приемат правилата и не се пропиват от обществените ценности. Както каза бившият министър на вътрешните работи на Франция Жерар Коломб "В момента ние живеем едни до други. Разделени сме. Дано утре да не живеем едни срещу други". Точно това се случи в последните няколко дни.

Кой и как ще плати за щетите? Ще бъде ли прекомерно натоварена застрахователната индустрия и как в крайна сметка данъкоплатците ще платят за това?

Вижте целия коментар във видеото на Bloomberg TV Bulgaria