"Политико": Подготовка за Европа след Сорос

Решението на Фондация "Отворено общество" (ФОО) да прекрати голяма част от дейността си в Европа изненада мнозина - включително и много от противниците на нейния основател Джордж Сорос.

В исторически план никоя друга фондация не е направила повече за изграждането и подкрепата на европейското гражданско общество. След като първоначално насърчаваше инакомислието зад Желязната завеса, включително в родната страна на Сорос - Унгария, днес е трудно да се намери утвърдена нестопанска организация (или инициатива в обществен интерес), действаща в целия Европейски съюз, която в някакъв момент да не се е възползвала от подкрепата на фондацията.

Именно този утвърден и повсеместен характер на подкрепата на ФОО за гражданското общество в ЕС, съчетан с огромния му капацитет за финансиране и професионална подкрепа, прави внезапното решение за напускане изключително важно.

Поради огромното структурно присъствие на ФОО в гражданското общество на ЕС, което се равнява на приблизително една осма от разпределяните всяка година 1,5 млрд. евро, оттеглянето му застрашава оцеляването на множество организации с нестопанска цел, много от които действат като демократични наблюдатели.

Поради липсата на алтернативно финансиране, сред най-застрашените са НПО, работещи по въпроси, свързани с технологиите - от опити за противодействие на вредите в интернет, като се застъпват за регулиране на изкуствения интелект, до наблюдение на неконтролираното държавно наблюдение и използването на шпионски софтуер, както и тези, които се фокусират върху силно оспорвани въпроси като правата на жените, малцинствата и мигрантите, расовата солидарност.

Погледнато от тази гледна точка, оттеглянето на Сорос не може да дойде в по-неподходящ момент за европейския проект, тъй като той е подложен на изпитание от националистически и популистки партии, които пренебрегват основните "отворени" ценности на блока и които скоро ще се окажат свободни от контрола, който се стремят да упражняват подкрепяните от ФОО организации.

Но има и още нещо, тъй като празнината, оставена от финансирането на ФОО, скоро може да бъде запълнена от консервативни и религиозно-десни донори. Такива дарители вече са навлезли, особено в държави като Полша и Италия, за да подкрепят организации, които са против абортите и ЛГБТК+, и техните дарения са регламентирани. Преди следващите избори в ЕС през юни 2024 г. на тях вече ще им бъде по-лесно, благодарение на оттеглянето на Сорос.

Интересно е, че едно от основанията, дадени за това, защо ФОО ограничава дейността си, е, че институциите на ЕС "вече отделят значителни ресурси за правата на човека, свободата и плурализма". И все пак изглежда наивно да се смята, че големи суми публични средства за НПО, които не се харесват на популистите, ще продължат да текат безпроблемно, особено като се има предвид, че новият политически климат може да бъде много различен след юни 2024 г.

Либерално мислещото гражданско общество в ЕС може да се нуждае от частни средства, за да оцелее, а лошата новина е, че никоя друга филантропска организация не разполага с ресурсите - или смелостта - да окуражи европейските НПО в същата степен и в общоевропейски мащаб, както го направи ФОО.

Тази квазимонополна позиция подчертава също така една дълбоко неудобна истина: след десетилетия на почти безусловна подкрепа, нестопанските организации в ЕС са позволили да се развие нездрава зависимост, което прави напускането на Сорос още по-тревожно.

Разбира се, донорът винаги е свободен да пренасочи финансирането си към други региони на света, но все пак трябва да се запитаме дали тази свобода го освобождава от постоянна отговорност.

В крайна сметка това е горчив хап, който европейското гражданско общество трябва да преглътне, още повече, че идва покрай тригодишното продължително преструктуриране на Фондация „Отворено общество“, което съвпадна с пандемията COVID-19 и завърши с дългоочакваната смяна на поколенията.

Новата насока на финансиране на фондацията е подписана от новия председател Александър Сорос - 37-годишния син на Джордж, както и от президента на фондацията лорд Марк Малох-Браун, чийто интерес към проекта на ЕС съвпада с този на хладнокръвен британски привърженик на оставането в него. Трябва да се запитаме дали обратът на ФОО не е свързан повече с личните предпочитания на новото ръководство, отколкото със строга, основана на доказателства оценка на реалните опасности, пред които е изправена либералната демокрация в ЕС, както е типично за филантропията.

За стотици организации и лица, ангажирани със социални промени, всичко това е много неприятно. И което е още по-лошо, това поведение вреди и на репутацията на филантропията в момент, когато нейният принос е най-необходим. Всъщност обявеното оттегляне на ФОО не само бележи нелогичен, горчив завършек на историческата му роля в изграждането на общоевропейската гражданска инфраструктура, но е и сериозен тест за доверието и устойчивостта на европейската филантропия в момент, когато блокът навлиза в безпрецедентен изборен сезон с насрочени гласувания в почти една четвърт от страните членки и предстоящи избори за Европейски парламент.

Най-належащият въпрос сега е: Ще се намесят ли други, за да запълнят празнината?

Анализ на Алберто Алемано за „Политико“

Авторът е професор по право на Европейския съюз "Жан Моне" в HEC Paris и основател на "Доброто лоби" - организация с нестопанска цел, чиято цел е да осигури равен достъп до властта.