Василев за бюджета: И Гърция започна с 30-40% дълг и приключи с 200%

До края на текущия мандат на управляващите дългът ще се увеличи с над 40 милиарда лева, а държавният бюджет трябва да има напълно различни параметри. В случай, че нямаше ограничителните критерии на Маастрихт и не се опитвахме да сме част от еврозоната държавният дефицит би бил по-голям. Влизането в еврозоната би се отразило положително на цените на всички български активи: имоти, ценни книжа, стойност на компании, на всичко. Влизане в еврозоната ще бъде най-доброто нещо, което може да се случи на нацията през следващите години, но времевата рамка не се управлява добре, това коментира Николай Василев, бивш вицепремиер и министър на икономиката, управляващ партньор в "Експат Капитал", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Според Василев до края на текущия мандат на управляващите дългът ще се увеличи с над 40 милиарда лева. Гостът ясно изразява недоволството си към бюджетното управление и го определя като "ляв популизъм". Той смята, че държавният бюджет трябва да има напълно различни параметри. През години преди пандемията, страната имала излишък в бюджета, но сегашният обрат подчертава промяната в курса на икономическата политика, той допълни, че този излишък най-често идва декември, когато управляващите харчат повече и теглят дългове, след като е свършил ресурсът в бюджета.

В случай, че нямаше ограничителните критерии на Маастрихт и не се опитвахме да сме част от еврозоната, гостът смята, че държавният дефицит би бил по-голям. Той аргументира, че някои може да обосноват допускането на по-висок дълг, тъй като Маастрихтските правила позволяват до 60% дълг към БВП.

На твърденията, че дългът няма да надвиши 30% спрямо БВП, гостът каза:

"Следващите управляващи ще кажат, че като продължи да се увеличава ще остане под 40%. Гърция така започна, Гърция започна с 30-40% и приключи с 200%.“

Василев изразява становище, че инфраструктурата трябва да се строи чрез концесии, а не от държавата за избягване на закъснения, спестяване на държавните ресурси и намаляването на дълга. Той изтъква примера на страни като Италия и Франция, които са с дългове и дефицити през годините. И подчертава необходимостта от отговорно икономическо управление, като се насочва към концесионен модел за инфраструктурни проекти.

Гостът подкрепя дипломатичното изказване на ръководителя на БНБ, което подтиква държавата да ограничи дефицита и предлага въвеждането на буфер в бюджета за справяне със съответни рискове при приходи. Василев каза, че в момента няма криза, която да налага държавата да изразходва повече от това, което произвежда. Той потвърди необходимостта от значителен буфер в бюджета заради възможни рискове като слаб БВП, войни, природни бедствия, мигрантски вълни и рецесия, като смята, че управляващите не мислят в дългосрочен план при вземането на решения.

Николай Василев се надява, че брутният вътрешен продукт (БВП) на страната ще превиши прогнозите, но се опасява за износа заради не доброто представяне на европейската икономика. Той допълни, че вътрешното потребление по-скоро ще остане силно, но вдигането на социалните разходи с цел повишение на потреблението не е правилният икономически път, като смята, че държавните инвестиции са твърде малко.

"Влизането в еврозоната би се отразило положително на цените на всички български активи: имоти, ценни книжа, стойност на компании, на всичко. Влизане в еврозоната ще бъде най-доброто нещо, което може да се случи на нацията през следващите години.“, каза гостът.

Но не вярва, че времевата рамка за влизането ни в еврозоната е добре управлявана и ще бъде постигната.

В последната си книга гостът подчертава няколко приоритета в политиките, като за два от тях не се забелязват видими промени, като специално се посочва липсата на реакция в демографската политика. Относно дългосрочната финансова стабилност, гостът каза, че тя се влошава всяка година. Въпреки подобрението в насочването на страната на Запад, се отбелязва липса на подобрение на мерките за мигрантски риск. Той добави, че най-големият краткосрочен риск за страната ни е повече войни по света, а най-големият дългосрочен е мигрантска криза.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria