Предложението за поетапно влизане в Шенген уронва имиджа на България

Отношенията между българския и френския бизнес са отлични предвид неотдавна отминалата пандемия и геополитическата обстановка. Най-положителната тенденция, която наблюдаваме, е за компаниите, които вече се установиха в България, и през последното десетилетие затвърждават своето присъствие и увеличават инвестициите си. Противно на това, което се наблюдава при инвеститори от други националности, ние отчитаме само засилване на тези, които вече са се установили. Това коментираха Стефан Делайе, председател на Френско-българска търговска и индустриална камара и Весела Тодорова - Мозеттиг, директор на Френско-българска търговска и индустриална камара в предаването „Светът е бизнес“ с водещ Ивайло Лаков.

Във връзка с новопостъпилите инвестиции у нас Делайе даде за пример инвестицията на Schneider за 20 000 кв.м. производствена площ, с която засилват присъствието си. По този начин заводът в България и производствените мощности у нас ще бъдат най-големите в Централна и Източна Европа. Друг пример са „Малтери Суфле България“, които инвестират в нов завод в Плевен. Като нова инвестиция Делайе посочи AKWEL - френска семейна компания в автомобилния сектор, която инвестира в Стара Загора. Също така Latecoere в Пловдив увеличава инвестициите си, която веднъж вече разшири завода си и все повече привлича производствени мощности от други точки по света в България. Допълнителните френски инвестиции, които са постигнати в рамките на тази година, се оценяват на около 150 млн. евро.

За 10 години беше увеличена концесията на „Софийска вода” от френската група Веолия, която е съществена инвестиция на стойност 70 млн. евро за целия период. Също така френската компания „Меридиан“, базирана в Париж, инвестира в концесията на летище „София“ чрез компанията SOF Connect.

За 2023 г. Франция е 6-ти клиент на България и 12-ти доставчик на стоки. Традиционно България изнася във Франция текстил, електрическо оборудване, продукти от зърнопроизводството. Обикновено стокообменът между двете страни е около 2 млрд. евро с нарастваща тенденция. Положително за България е, че изнася повече, отколкото внася от Франция и търговското салдо е положително с около 100 млн. евро. Потенциал за наваксване спрямо други инвеститори има в сферата на енергетиката, производството на оръжия и военни стоки, както и електрическото оборудване, отбеляза Делайе.

По отношение на политическата обстановка във Франция Делайе посочи, че френският парламент по подобие на българския е много разпокъсан между различните партии, което води до голяма несигурност. В момента тече мащабна кампания за привличане на инвестиции във Франция с цел да се разгърне потенциала на страната като инвестиционна дестинация.

Според Делайе има заплаха победата на крайнодесни популисти в Нидерландия да се повтори на президентските избори във Франция, защото екстремистките партии засилват своето влияние, тъй като генерално има чувство за страх сред населението, когато са изправени пред кризи.

"Във Франция се забелязват някои прослойки от населението, които обедняват все повече и в този смисъл виждат Европа като сфера на дейност, която е само в разходна част, а бедността засилва крайностите. Имаме усещането, че голямото европейско семейство има нужда от реформа, за да се обнови и модернизира.“

Трябва да се предефинират приоритетите на ЕС и да се отговори на въпроси като това дали искаме Европа да има свободен стокообмен, дали искаме федерална Европа и имаме ли нужда от европейска армия. Други ключови приоритети са правото на вето и как да се разпределя финансирането. За България например, е много важен контролът на европейските средства, смята Делайе.

"Европа на две скорости е невъзможно. Свободното придвижване би трябвало да бъде нещо незабавно, което се случва в момента, в който дадена държава стане член на ЕС. Предложението на някои страни за поетапно влизане в Шенген уронва имиджа на България.“

Във връзка с увеличението на корпоративния данък за мултинационалните компании според Делайе единственият проблем е, че в България прилагането не предвиждаше изключения и период на адаптация.

Какви са рисковете пред икономиката за 2024 г.? Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria