Франция привлича 10 европейски държави в ядрен съюз срещу Русия

Франция, в сътрудничество с европейските си съюзници, укрепва и разширява ролята си на ядрена сила в опит да засили възпиращия ефект срещу руски атаки, тъй като доверието на Европа в американските гаранции за сигурност се разклаща. Наречен "предно възпиране" от президента Еманюел Макрон, планът предвижда разполагане на френски изтребители "Рафал" с ядрена способност в цяла Европа, както и създаването на нова инфраструктура, комуникационни системи, системи за ранно предупреждение и канали за обмен на разузнавателна информация с тези съюзници.

Крайната цел е да се създаде по-голяма стратегическа несигурност за руския президент Владимир Путин, който контролира един от най-големите ядрени арсенали в света и многократно е размахвал призрака на ядрена война, откакто неговите войски нахлуха в Украйна през 2022 г., пише WSJ.

"Това създава ново усложнение за противника, защото добавя още едно ниво, което руснаците ще трябва да разгадаят", заяви съветникът по стратегически въпроси на Макрон, Ксавие Шател, на неотдавнашна конференция по въпросите на сигурността във Варшава. Проектът също така дава на Франция "нови възможности за разполагане на нашите ядрени сили в случай на ескалация на ядрения конфликт".

Десет европейски държави – включително Обединеното кралство, Германия, Полша и скандинавските страни – се присъединиха към френската инициатива, с различна степен на участие, откакто Макрон за първи път обяви плана през март. Новата архитектура за сигурна комуникация, ранно предупреждение и обмен на разузнавателна информация, според европейски официални лица, би могла да допринесе и за конвенционалната отбрана, в случай че САЩ не успеят да защитят своите съюзници от НАТО.

"Това е период на по-голямо геополитическо напрежение и Франция разполага с този стратегически капацитет", заяви норвежкият външен министър Еспен Барт Ейде.

Той посочи, че френският план "не замества нищо. Той допълва ядрените гаранции, които вече съществуваха" от ядрения щит на САЩ.

Френската ядрена доктрина предвижда използването на ядрени оръжия, когато са застрашени "жизненоважните интереси" на страната. В речта си през март, с която обяви новата политика, Макрон повтори, че тези жизненоважни интереси не спират на границите на Франция и имат европейско измерение. Макрон също така заяви, че Франция, за която се смята, че притежава около 290 оперативни ядрени бойни глави – една малка част от арсеналите на САЩ или Русия – ще възобнови производството на ядрени устройства за първи път от десетилетия насам и вече няма да разкрива размера на запасите си.

Париж умишлено е оставил точното географско определение на своите "жизненоважни интереси" неясно и никога не е давал изрична гаранция на съюзниците си. Но страните, които е поканил в своя ядрен клуб, дават някои насоки.

Към момента тези 10 държави са Обединеното кралство, Германия, Нидерландия, Белгия, Полша, Гърция, Финландия, Норвегия, Швеция и Дания. Трите балтийски държави, които са най-уязвими спрямо Русия, не са включени. Италия е отказала да се присъедини.

"Нямаме планове да разположим ядрени оръжия на финландска територия в мирно време. Но имаме планове да създадем стратегически дилема за Русия", заяви финландският президент Александър Стуб. "Сметнахме, че за нашата сигурност ще бъде полезно да получаваме информация и да участваме в процеса. Не знаем къде ще стигне това, вероятно е процес, който ще отнеме 10 до 15 години."

Франция разработи свои собствени, напълно суверенни ядрени сили

извън Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) по времето на президента Шарл де Гол през 60-те години на миналия век. Тя не участва в групата за ядрено планиране на НАТО, която обединява САЩ, другата ядрена сила в Европа – Обединеното кралство, и останалите членове на алианса.

САЩ управляват отделна програма за споделяне на ядрени оръжия с няколко европейски държави, която включва разполагането на тактически ядрени оръжия на самолети на съюзниците, като всяко използване изисква двойно разрешение от съюзническата държава и Вашингтон. Британският ядрен сдържащ фактор, за разлика от френския, разчита на платформи, произведени в САЩ, и е под командването на НАТО.

Съмненията, че САЩ биха рискували ядрена война в името на съюзник, не са нови. Те бяха основната причина, поради която дьо Гол – който не получи отговор, след като през 1961 г. попита президента Джон Ф. Кенеди дали би пожертвал Ню Йорк, за да спаси Париж – изобщо потърси независим възпиращ фактор. Но тези съмнения се засилиха сега, след като президентът Тръмп прегърна Русия на Путин, сключвайки енергийни сделки и оказвайки натиск върху Украйна.

Френски официални лица твърдят, че френското средство за възпиране е по-достоверно, защото сигурността на европейските съюзници е от далеч по-пряко значение за тях, отколкото за Вашингтон. Това не означава, че съседите на Франция ще участват в процеса на вземане на решения.  Запазването на пълния френски контрол върху ядрените сили е част от целенасочено усилие стратегията за "предно възпиране" да бъде приета от целия политически спектър в страната, включително от крайнодясната партия "Национално обединение" на Марин льо Пен, която според социологическите проучвания води в надпреварата за президентския пост на изборите следващата пролет.

Партията на льо Пен негласно подкрепи инициативата за „предварително възпиране“. Но президентството на льо Пен вероятно би подкопало привлекателността ѝ в Европа, предвид нейните топли отношения с Путин в миналото и общия скептицизъм на партията към европейските ангажименти, предупреждават някои анализатори.

"Проблемът е, че президент от "Националното обединение" би означавал загуба на доверие и в двете направления – възпиране на Русия и успокояване на съюзниците", заяви френският експерт по ядрена политика Бруно Тертре, заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж.

Високопоставен европейски служител по отбраната от партньорска държава се съгласи с това, като заяви, че намерението, фокусът и обхватът на партньорството с Франция ще бъдат подложени на ново разглеждане – както в Париж, така и сред съюзниците, ако Льо Пен дойде на власт.

Засега Франция е създала 10 отделни ръководни групи с партньори за "предварително възпиране" и провежда преговори по двустранен модел "център-крайни точки", вместо да ги събира всички заедно в ядрен клуб. На практика това означава, че представителите на отбраната в европейските партньорски държави продължават да си звънят, за да обменят информация за това, което са им казали от Франция, казват високопоставени представители на отбраната.

"По-добре ли е от нищо? Вероятно. Но това не е и не трябва да се разглежда като заместител на разширеното възпиране на САЩ. И французите са много ясни и по този въпрос", каза Випин Наранг, професор по ядрена сигурност и политически науки в Масачузетския технологичен институт, който ръководеше ядрената политика в Пентагона по време на администрацията на Байдън. "Фактът, че това е необходимо, ме натъжава като бивш американски служител. Но французите са изминали дълъг път."

Макар САЩ да разполагат с много по-голям стратегически ядрен арсенал, в Париж и в много други европейски столици преобладава убеждението, че американските стратегически способности са запазени за защита на американската родина и че истинският ядрен чадър за Европа се състои – в най-добрия случай – само от бомбите в програмата на НАТО за споделяне на ядрени оръжия. САЩ умишлено поддържат неяснота относно това как биха реагирали. Тези гравитационни ядрени бомби B-61, проектирани през 60-те години на миналия век, за да спрат съветските танкови дивизии, нахлуващи от Източна Германия, са станали все по-остарели в условията на съвременна война – и представляват ограничена заплаха за руската територия, предвид напредъка в руската противовъздушна отбрана. За разлика от тях френските крилати ракети ASMP-A с ядрена бойна глава, монтирани на изтребителите "Рафал", са проектирани да нанасят удари по основните руски градове и имат голяма вероятност да достигнат целите си, създавайки съвсем друго ниво на възпиране, казват военни представители и анализатори. Самата същност на френската ядрена доктрина и ядрения ѝ арсенал я прави в някои отношения по-заплашителна за Русия, отколкото разширеното възпиране на НАТО, водено от САЩ, добави Граевски.