Реална ли е 2025 г. за приемане на еврото у нас и как ще се случи?

Последните месеци със стъпките, които бяха предприети с приемане на Закона за БНБ, вървим в подготовката за приемане на еврото, каза председателят на Икономическия и социален съвет Зорница Русинова в студиото на "България сутрин".

Финансовият министър Асен Василев вече потвърди пред директора на МВФ Кристалина Георгиева, че датата за приемането му ще бъде 1 януари 2025.

"Надявам се скоро да бъде приет и Законът за еврото. Все още има доста тревоги в част у гражданите. Това означава, че всичко, което се прави като наредби и указания към малкия и средния бизнес и към по-възрастните хора, има нужда от повече разяснения. Надявам се, че по отношение на формалните критерии, оттук нататък държавата ни трябва да се справи", каза Русинова.

По думите ѝ е важно какви ще бъдат следващите стъпки на правителството оттук нататък.

"Работата през последните 8-9 месеца се активизира. По отношение на инфлацията - в следващите няколко месеца ще видим съществено коригиранена нива от около 3,5%. Едва ли към края на годината ще постигнем средногодишна инфлация такава, каквато е в критериите от Маастрихт. Оперативните мерки вървят много добре, поздравления за всички институции, които го правят - и БНБ, и регулаторите. Имаше политически блокаж в това да се направят редица промени, които бяха необходими. Това нещо премина", коментира икономистът Преслав Райков в ефира на Bulgaria ON AIR.

Той е на мнение, че трябва ясно да заявим политическите си стъпки за приемането ни в Шенген.

"Винаги сме настоявали - и бизнес, и синдикати, да имаме достатъчно дълъг период за обозначаване на цените в двете валути, защото това не само ще подготви хората, но и това ще бъде един от механизмите, които ще проследяват дали има търговци, които са недобронамерени. Ще има и яснота къде ще могат да се подават сигнали, както и да има достатъчно прозрачност за това как се образува този сигнал. Това ще създаде доверие в хората", поясни Русинова.

В малките населени места, където няма достъп до банки, превалутирането ще се прави чрез пощенски клонове.

"По селата възрастните хора ще се опасяват да си обменят парите. Трябва да има и яснота по отношение на това как ще се променят кредити, банкови сметки, както и всичко останало. Това е един преходен процес, който в някои от секторите той ще се случва. Голяма част от фирмите боряват с евро. Основното притеснение на хората е, ако има спекулативен процес и ако има неяснота около стъпките. Заради това ние настояване не само да се направи разяснителна кампания, но и конкретно да има добри обяснения на различните нормативни уредби", подчерта тя.

Райков смята, че притеснението у хората се поражда заради нелоялните търговци и субекти, които искат да направят краткосрочна печалба в даден период: "Там идва ролята на институциите, които следят това нещо да не се случва. Не мисля, че ще има съществени повишения на цени на определени стоки, които да бъдат шокови и да бъдат непоносими за широката общественост. Ще има транзитен период, в който възприемането на цената в евро и възнаграждението в евро, ще поражда доста питания, въпроси и неясноти, но много бързо той ще премине и икономиката ще се стабилизира". По думите му закръглянето на цените е резонно в рамките на от цент до 10 цента.

Според Русинова не трябва да има никакви притеснения - нито по отношение на осигурителната система, нито по отношение на пенсионната система.

"Ние от години се стремим доходите да се наваксат и да станат средноевропейски. Евроскептицизмът и антиевропейското говорене все повече ще набира сили, тук е мястото да даваме примери със страни като Хърватска и някои от страните, които са били във валутен борд, но вече са част от Еврозоната. Ние сме част от европейското семейство, част от ЕС, но не сме приели еврото", категорична е тя.

Райков подчерта, че бизнесът трябва да бъде стимулиран и да не му пречим.

"Политиката на държавата не трябва да бъде насочена към това, от което много хора се притесняват - че ние ще задлъжнеем, както се случи с Гърция. Политиката трябва да е свързана с умното управление на държавните финанси и бюджет, които се насочват към секторите, които трябва да бъдат оптимизирани. Трябва да спрем с политиките на неразумно харчене, които се случваха през последните години", добави икономистът.