Велчев: Възможно е март следващата година да сме готови за Еврозоната

Изглежда ли реалистично влизането на България в Еврозоната през 2025 г.?

"За съжаление, свикнахме с мисълта да актуализираме бюджета. Към момента на хартия, може би, не е толкова лошо състоянието, трябва да се има предвид, че при планирането на бюджета е заложен по-висок икономически растеж от очаквания и много по-висока инфлация. Инфлацията спадна бързо, което от една страна е добре, но от друга за бюджетните приходи това се отразява негативно. Отговорност на сегашното и на следващото правителство е да се съобрази с по-ниските приходи, отколкото са планирани в бюджета и да намали разходите, които са планирани. Никой не казва, че разходите трябва да са по-ниски от миналата година. Говорим за по-високи разходи, но не разточително по-високи разходи. Говорим за реалистични разходи, по-големи от миналогодишните", каза бившият финансов министър Милен Велчев в студиото на "Опорни хора".

Пред Bulgaria ON AIR той заяви, че трябва да се спестят пари отвсякъде - и от капиталови разходи, и от заплати. Те не трябва да се увеличават толкова, колкото е планирано да се увеличат, допускайки по-висока инфлация. Според него е грешка и увеличаването на пенсиите с 11%, вместо 10%, което на пръв поглед не е голяма разлика, но 1% от една огромна сума не е малко.

"Ако критериите за влизане в Еврозоната бъдат изпълнени през есента, което е възможно, последния месец ние регистрираме дефлация, това силно помага за свеждането на средногодишната инфлация към критерия, който трябва да гоним. Ако този критерии, който няма да ги изпълним до края на шестмесечието, успеем да го покрием  към месец септември-октомври и получим нов доклад, както се е ангажирала Европейската комисия, който констатира съобразяване с критерия, то нищо не ни пречи да се присъединим края на март към Еврозоната", бившият финансов министър постави фокус върху шансовете ни да влезем в Еврозоната.

Той допълни, че политическата воля е по-важна от това да има редовно правителство, за да се решат тези важни въпроси. Може и служебното правителство да прояви необходимата политическа воля и да успее да убеди партньорите ни, че трябва да сме част от Еврозоната.

"Грешките, открити от Сметната палата, не говорят за източване на пари, а за нисък административен капацитет и неспособност да се придържаме към общоприети счетоводни правила. Надявам се, че анализът на Сметната палата е обективен и обоснован. Щом застава с институционната си отговорност зад такава теза аз съм склонен да я възприема". Така Велчев коментира информацията, че за 2023 година по ведомства Сметната палата открива грешка за над 7 млрд. лева.

Според бившия финансов министър щеше да е по-добре, ако преди 15 години бяхме влезли в Еврозоната, но преди всичко политическата роля е била дефицит.