Европа: Отслабен Макрон, увяхващи зелени и възход на дясното

Крайнодесните партии постигнаха забележителни успехи на изборите за Европейски съюз, докато крайните губещи бяха френският президент Еманюел Макрон – и Зелените.

Ето пет извода от вота, който показа, че центристките политически групи в Европа излизат сравнително невредими при по-висока избирателна активност в сравнение с 2019 г. сред 27-те държави от блока.

Европейските крайнодесни партии излязоха начело във Франция, Италия и Австрия, докато германската Алтернатива за Германия остана на втора позиция – но пред партията на канцлера Олаф Шолц СПД.

Десницата също се представи добре в Холандия.

"Крайната десница се справи добре, но не отлично – нека не забравяме, че това са избори от втори ред", обясни Франческо Николи, сътрудник в мозъчния тръст Bruegel.

"Не можем да кажем, че това е много, много значителен тласък при сегашното състояние на нещата", каза Кристин Верже, заместник-председател на мозъчния тръст Jacques Delors. "Възможно е да има движения в рамките на политическите групи. Не знаем къде ще попаднат някои евродепутати",уточни той.

Голям въпрос е дали две десни групи в парламента - Идентичност и демокрация (ИД) и Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) - могат да се обединят, създавайки супергрупа.

Верже отхвърли тази идея директно.

"Абсолютно не вярвам в обединение, изключено е ИД и ЕКР да се слеят", каза тя пред АФП.

ЕКР включва Джорджа Мелони, чиято партия "Братя на Италия" спечели изборите.

Що се отнася до вероятното въздействие на крайната десница върху законотворчеството в Европейския парламент, експертите са оптимистични.

"Нарастващият брой крайнодесни евродепутати вероятно ще има само ограничено въздействие върху ЕС", прогнозира експертът Марта Лоримър. "Те не образуват мнозинство, което да има последната дума".

По-слаб Макрон

Най-големият губещ на изборите беше Макрон, след като неговата либерална партия получи удар от "Национален сбор" на Франция, воден от Марин Льо Пен.

Френският президент отговори, като бързо разпусна националния парламент на Франция и призова за предсрочни избори.

"Франция остава голяма страна с президент, който има много власт", каза Верже.

Като ръководител на голяма държава-членка на ЕС Макрон ще остане важен играч на европейската сцена. Но лошото представяне на изборите на неговата партия "Ренесанс" ще я накара да "загуби известно влияние" в групата Обнови Европа, към която принадлежи, и в парламента като цяло.

Завръщането на Фон дер Лайен

Анализаторите се съгласиха, че нощта е доста добра за председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, която се надява да си осигури втори петгодишен мандат след вота.

Тя ще се нуждае от подкрепата както на 27-те лидери на ЕС, така и на новия парламент - данните показват, че фон дер Лайен може да въздъхне с облекчение.

Нейната Европейска народна партия (ЕНП) остава най-голямата група в парламента и експерти прогнозираха, че тя ще успее да получи допълнителните гласове, от които се нуждае.

Въз основа на предварителните резултати Николи каза, че Фон дер Лайен ще може да разчита на подкрепата на социалистите и демократите "с избор между либерали, ЕКР и Зелените като младши партньор".

Увяхващи зелени

Политическата група на Зелените имаше разочароваща нощ. Групата е на път да загуби около 20 депутати от ЕС.

"Зелените са явните губещи, както и Макрон, но това бяха очевидни тенденции преди изборите", каза Николи.

Европейските опасения относно сигурността и разходите за живот след избухването на войната в Украйна през 2022 г. и други въпроси, включително миграцията, изместиха околната среда като тревога на избирателите.

"Зелените не бяха в много добра позиция да отговорят на тези искания", добави Николи.

В цяла Европа десните успешно канализираха недоволството в гняв от натиска на ЕС за околната среда през последните години.

Но евродепутатът от Зелените Бас Айкхоут видя резултатите като "смесени" и "малко по-нюансирани, отколкото просто да кажем, че това е голяма загуба".

Той посочи успеха на Зелените в Нидерландия и Испания, както и в по-малките страни на север и Прибалтика, включително Дания и Литва.

По-висока избирателна активност

Около 360 милиона души имаха право на глас на изборите. Според предварителните данни на ЕС избирателната активност е най-високата от 20 години насам - около 51%.

"Добрата новина за демокрацията е, че избирателната активност изглежда вероятно ще бъде над половината от електората, въпреки че това все още е под процентите на участие в националните избори и много ниска в страни като Словакия и Литва", каза Хедър Грабе, старши сътрудник в Bruegel.