Кой ще изведе Франция от политическата каша?

Писателят Стефан Цвайг веднъж написа, че европейската политика от векове е борба между две лидерски школи: Общото благо, подкрепяно от хуманиста Еразъм, и по-егоистичния стремеж към власт, насърчаван от Макиавели. Франция отчаяно се нуждае от първото, ако иска да излезе от задънената улица на парламента и да върне икономиката си в правилния път.

Извънредните парламентарни избори на 7 юли показаха, че френските избиратели са забележително единни в позицията си да не допуснат крайно десния лидер Марин льо Пен на власт, но са разделени по всички останали въпроси: Националният сбор на Льо Пен се класира на трето място след левия блок и центристите на Еманюел Макрон, но никой от тях не получи мнозинство.

В страните, които са свикнали с коалиционни правителства, това би било незабавен стимул за компромиси и преговори от другата страна на пътя, за да се изградят по-големи партньорства. Умерената левица, Зелените и центристите потенциално биха имали само няколко места, които не им достигат, за да контролират законодателния орган.

 
Коалиция на нежелаещите | Франция е една от малкото страни, които нямат скорошен опит с коалиции
Вместо това това, което започна като "Къща от карти", се превърна в нещо като епизод на "Сървайвър". Схватките вече започнаха: Крайнолевият Жан-Люк Меленшон бързо се закани, че няма да има компромис по отношение на главозамайващото увеличение на заплатите, данъците върху богатството и отмяната на реформите, част от програма, която според изчисленията на мозъчния тръст Institut Montaigne ще увеличи бюджетния дефицит със 179 млрд.

Останалата част от неговия Нов народен фронт не е толкова сигурна. Марин Тонделие от Зелените заяви, че трябва да се вземе предвид рискът от икономическа "катастрофа". Но равносметката от последните няколко дни е, че има много потенциални лидери в очакване, включително Оливие Фор от социалистите, но няма съгласуван кандидат и платформа.

Цялата статия може да четете на Bloomberg TV Bulgaria.