Не е сигурно, че жилищата ще поскъпват след влизането в еврозоната

Данните на БНБ за месец юли показват пореден ръст на жилищното кредитиране, като лятото се оказа горещо за ипотечните кредити. Голямото търсене е задвижвано от различни двигатели, но ниските лихви карат потребителите да са по-смели в покупките си. Сред сделките се увеличава и броят, сключени със средства от кредит, тъй като цените на имотите се увеличават и хората не разполагат с толкова спестени средства, това коментира Тихомир Тошев, изпълнителен директор на "Кредит Център", в предаването "Бизнес старт" с водещ Христо Николов.

Пазарните участници често прогнозират спад в цените, тъй като очакванията са, че все по-малко хора ще могат да си позволят имот, но ръстът на доходите подкрепя търсенето. Гостът обясни, че когато потребителите нямат притеснения около пазара на труда и доходите им растат са по-спокойни и предприемат покупка. Предприемачите от друга страна виждат това и вдигат цените, за да може да увеличат печалбите си, но това може да доведе до момент, в който разликата между цените на имотите и покупателната способност на хората е голяма, което би довело до забавяне в сектора. Очакванията са, че ако видим подобни събития, те няма да са през тази или следващата година, тъй като все още има голям интерес към този актив.

Предстоящото присъединяване на България в еврозоната може да има ефект върху цените на имотите. Има примери от държави, които след присъединяването си са отчели ръст на цените в рамките на 10-15%. Но в други страни се вижда ръст преди приемането на еврото, а след това спад. Гостът очаква, с оглед на сегашната ситуация на пазара у нас, след приема на еврото да няма сериозен ръст или спад в цените на имотите.

"Ако пазарът се пренавие преди влизането в еврозоната и генерира един по-висок ръст, отколкото пазарът е готов да поеме, е възможно и при нас да има отдръпване назад. Но при това предлагане и това търсене – аз очаквам, че по-скоро няма да има спад на цените след влизане в еврозоната, но и не очаквам, че ще има сериозен ръст.“

Често се говори за балон на имотния пазар у нас, но няма признаци за подобен. Тошев предупреди, че трябва да бъдат следени лихвите, тъй като в момента младите семейства теглят заеми в порядъка на половин милион лева, а при 30-годишен кредит това възлиза на месечна вноска около от 2000 лв. Той допълни, че повечето домакинства, които теглят такива заеми получават общ доход от около 7000 лв на месец, което прави кредитът ниско рисков.

Той допълни, че България е пазар с плаващи лихви по кредитите, а те няма да останат на сегашните си равнища вечно, но дори и двойно увеличение на лихвата това не би разклатило този тип домакинства. Това поставя въпроса за кредитите на домакинствата с по-нисък от този доход.

"(От хората, получаващи под средната работна заплата за столицата), има купувачи на пазара, но те са малко под това ниво. Те се ориентират към по-крайните квартали и към панелните апартаменти, въпреки че в някои райони те изравняват цените на тухленото строителство. А хората със значително по-ниски доходи в момента са в посока – „трудно справяне“, защото инфлацията, която имаше последните 2 години, доведе до това, че на хората с по-ниски доходи им е все по-трудно да се справят. Виждаме голям ръст на изтеглени бързи кредити и сериозно задлъжняване с тях. Все повече хора изпадат в невъзможност да обслужват бързите си кредити и там има проблем.“

Стратегията на банките до края на годината изглежда ясна, като не се очаква да видим повишения в лихвените равнища, тъй като четвъртото тримесечие е най-активният сезон за кредитирането и банковите институции ще целят да останат конкурентни.

БНБ задължи търговските банки да наблюдават определени съотношения при отдаването на заеми, за да не се стига до рискови кредити. Гостът обясни, че не изглежда да има банка, която да излиза от нормалните съотношения, като кредиторите имат разнообразно и балансирано портфолио от заеми.

Целия коментар гледайте във видеото на Bloomberg TV Bulgaria