Какво наистина би означавала победа на Тръмп за Европа?

Европа е преследвана. Tя е преследвана от призрака на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп. Това го знаем, започва статията си за POLITICO Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО.

Но това, което ме порази най-много през последните три седмици, докато пътувах из континента, беше по-малко изразеното безпокойство относно икономическите последици и последиците за сигурността от евентуална победа на Тръмп, а повече какво би означавало завръщането му за европейската политика.

В сравнение с по-рано през годината, изглежда, че повечето европейски служители най-накрая са разбрали какво би означавало президентството на Тръмп за благосъстоянието на континента. Повечето смятат, че подкрепата на САЩ за Украйна ще бъде отслабена и че продължаващата подкрепа на САЩ за НАТО ще бъде под въпрос. Освен това има широко разпространено разбиране, че Тръмп ще започне кампания на икономически национализъм, основана на мита, протекционизъм и пазарно изключване, което без съмнение ще навреди на техните икономики.

По този начин през последните няколко месеца се правят планове, предназначени да “защитят Тръмп“ от европейските институции и политики, като подчертават необходимостта Европа да харчи повече за отбрана, производство на оръжия и военни способности. Също така има много разговори за по-геостратегически подход към икономическата политика - не само по отношение на Китай, но и в случай на все по-едностранни и протекционистки САЩ.

Всички тук осъзнават, че въздействието на президентството на Тръмп ще бъде голямо, но има нарастващо усещане, че Европа от 450 милиона души може да се справи с тези последствия. Освен може би когато става въпрос за вътрешна политика.

Истината е, че втора победа на Тръмп би имала дълбоко въздействие върху националната политика в Европа, като вероятно ще натовари крайнодесните популистки партии и движения, които приемат същите нелиберални политики, които Тръмп и неговото движение “Да направим Америка отново велика“.

Европа не пропусна, че когато вицепрезидентът на САЩ Камала Харис каза, че “световните лидери се смеят на Доналд Тръмп“ по време на телевизионния президентски дебат този месец, Тръмп изтъкна силното одобрение, което е получил от унгарския премиер Виктор Орбан: “Един от най-уважаваните мъже го наричат ​​силен човек“, каза той. Орбан, твърди бившият президент, реципрочно казва, че “най-уважаваният и най-страховитият човек е Доналд Тръмп“.

Унгарският лидер също едва ли е сам в това. Нелибералните лидери и партии в цяла Европа виждат Тръмп и неговото движение като пример за подражание, а не като страх. От германския Бьорн Хьоке и партията “Алтернатива за Германия“ до холандския Герт Вилдерс и неговата Партия на свободата, френския опозиционен лидер Марин льо Пен и нейната партия “Национално обединение“ (RN) и италианския премиер Джорджа Мелони и нейната партия “Братя на Италия“ - за всички тях Тръмп олицетворява как изглежда един успешен лидер в съвременното общество.

Центристките европейски сили вече започнаха да разчитат на подкрепата на крайната десница, за да спечелят или задържат властта в твърде много страни. Твърдодесните партии влязоха в коалиционни правителства в седем държави от ЕС - Хърватия, Чехия, Финландия, Унгария, Италия, Холандия и Словакия. Освен това сегашното шведско правителство зависи от помощта на крайната десница; и новото дясноцентристко правителство на Франция ще може да управлява само с мълчаливата подкрепа на Национално обединение.

Всички тези крайнодесни партии споделят ключови перспективи с Тръмп и движението MAGA (Make America Great Again). Те са националисти и антиимигранти; проруски в една или друга степен и, с изключение на Мелони, се противопоставят на подкрепата за Украйна; те обвиняват други за икономическите и обществени проблеми, като чужденци, цветнокожи хора, нехристияни или други изкупителни жертви; те са скептици към ЕС и в някои случаи са против НАТО. Освен това тяхната политика е ясно нелиберална, фокусирана върху потискането на независимите медии, доминирането на съдебната система и контролирането на централната банка.

А това е така сега, дори преди евентуална победа на Тръмп. Една победа за него със сигурност допълнително ще стимулира тези партии и ще насърчи тяхното нормализиране - подобно на това, което се случи в САЩ.

Президентските избори в САЩ могат да бъдат решени от американските избиратели, но те имат глобални последици. И това със сигурност е вярно за предстоящия ноември, който може би ще бъде най-важната надпревара от 1860 година насам, с далечни последици за демокрацията като цяло.

Иво Даалдер, бивш посланик на САЩ в НАТО, е главен изпълнителен директор на Чикагския съвет по глобални въпроси и домакин на седмичния подкаст “Преглед на света с Иво Даалдер“. Той пише рубриката на POLITICO Across the Pond.