Феликс Магат:Национален треньор? Това не ме изкушава!

Колко боли първата загуба за сезона, и то точно от Хамбургер?

ФМ: Ние загубихме от отбор, който беше по-добър от нас. Като спортисти трябва да приемем това.

Не е ли за Вас като бивш футболист на Хамбургер особено неприятно да загубите на “родното място”?

 ФМ: Това не играе никаква роля. За мен е по-добре да загубя от Хамбургер, отколкото от отбор, с който абсолютно нищо не ме свързва.

Какви са амбициите на Хамбургер този сезон? Смятате ли, че отборът има потенциал да остане начело до края на сезона?

ФМ: Във всички случаи тази година Хамбургер може да се бори за шампионската титла, това го показаха срещу нас. Освен това със сигурност футболистите на Хамбургер ще показват често игра на такова ниво.

Въпреки че загубите никога не са приятни, щастлив ли сте, че спряха приказките за рекорди и серии (преди загубата от Хамбургер Байерн имаше серия от 15 поредни победи)?

ФМ: Това е позитивното от тази загуба. Така напрежението върху отбора ще намалее. Въпреки това ние трябва да анализираме този мач и да си извадим правилните поуки. Тогава подобно поражение може да е повече от добро, както миналата година срещу Шалке, след което започна серията ни от 15 поредни победи.

Трудно ли е за един треньор да предотврати появата на определено самодоволство у играчите след 15 поредни шампионатни победи?

ФМ: Това е допълнителна причина, поради която е добре, че серията приключи. Старият рекорд е поставен през 1981г., това значи, че е бил подобрен чак след 24 години. А мисля, че нашият нов рекорд ще издържи няколко години. Не само да не загубиш, а и да спечелиш 15 мача поред - това най-вероятно е нещо, което ще остане единствено.

С мача срещу Брюж във вторник продължават мачовете от Шампионската лига. Какво е възможно да се случи този път в “кралската класа”? Бори ли се Байерн за титлата?

ФМ: Разбира се. Миналата година изиграхме един нещастен за нас мач срещу Челси, който обаче ни показа, че можехме да спечелим Шампионската лига. Преди сезона нещата при нас се промениха към по-добро, дойдоха малко нови играчи и така ядрото на отбора се запази и той стана по-силен. Прибавяме и новия стадион, на който някак си по-леко се обръщат завързаните мачове. Точно това преживяхме в Хамбург. Феновете бяха просто фантастични, още от самото начало изнесоха представление, което със сигурност малко притесни нашия отбор.

Надявали ли сте се такъв прекрасен играч като Али Карими да успее така да се впише в отбора и да покаже такава силна игра? В крайна сметка неговата покупка беше сметната от мнозина за ПР-ход.

ФМ: Аз знаех, че той е един прекрасен футболист, а не някакъв ПР-ход. Въпреки всичко още не съм доволен от него. Очаквам повече. Досега той е живял в Азия и има коренно различен начин на живот, който сега трябва да промени. Али Карими не е показал, а и все още не може да покаже това, което може. Знам, че в него има много повече потенциал.

Накъде води Вашият път след Байерн? В чужбина?

ФМ: Винаги съм казвал, че с удоволствие бих работил в чужбина. Искам да видя дали мога да работя и в друга страна, в която хората имат друга представа за футбола.

Имате ли определена цел?

ФМ: Не. Във всеки случай трябва да е страна като Англия, Италия, Испания или Франция, в която да се играе европейски футбол от висока класа.

Изкушава ли Ви постът на национален треньор?

ФМ: Не, там нямам никакви амбиции. Чувствам се изключително добре като клубен треньор. За мен това значи да си на тренировъчното игрище всеки ден, а не веднъж на четири седмици. Този ритъм не ме изкушава. Искам да постигна големи успехи с клубен отбор. Това е моята цел.

Какво стана с Вашите идеи да работите като помощник за развитието на футбола? Вие дори бяхте помолил баща си да Ви осведоми за пуерториканския футбол (бащата на Магат е пуерториканец). Актуално ли е това за Вас?

ФМ: Зависи още колко дълго мога да работя на високо ниво. Професията на треньора в клуб като Байерн изисква много. Все някога ще дойде моментът, в който ще кажа, че ми е дошло много. Тогава мога да си представя да се преместя някъде, където климатът е по-приятен, и където между другото мога да предавам моите знания.