Стоичков не беше тартор №1 в съблекалнята

Емил Кременлиев е един от големите герои през великото американско лято на 1994 година, когато нашите момчета взеха бронзовите медали. Той имаше и много голяма заслуга за успеха над Франция на Парк Де Пренс в решителната квалификация, като именно тази победа ни класира за форума в САЩ. През кариерата си десният бек е играл за Славия, Левски, Олимпиакос Пирея, ЦСКА, Унион Берлин, Спартак Варна, Марек Дупница, Конелиано Герман и финишира с отбора на Казичене, който е аматьорски.

Бившия капитан на "Армейците" даде интервю пред Gol.bg, в което върна лентата към онези луди години.

Вие сте един от малкото родни футболисти, които са играли за един от гръцките колоси - Олимпиакос, разкажете малко повече за престоя си в Пирея?

Помня, че когато отидох там, Олимпиакос не беше в най-доброто си състояние. Тръгваше да става вече голям отбор, но точно тогава малко се редуваха нещата - имаше смяна на треньорите, имаше много голямо текучество от футболисти, имаше и проблеми с феновете. В Гърция феновете са по-емоционални, ако биеш те носят на ръце, но ако паднеш има доста сериозни караници и така нататък. Имах обаче нещастието да отида точно в един такъв деликатен момент. Един треньор ме хареса и ме взе в състава, но след това го смениха и на неговото място дойде друг треньор. Имах малко проблеми с него, но след това нещата започнаха да се оправят. Дойде края на сезона обаче, европейското първенство започна, а аз там получих контузия си. След като се прибрах в Гърция започна подготовката, но аз бях контузен и трябваше да се оперирам. Тогава се появиха и предложения от Германия, и така реших да сменя обстановката.

ЦСКА или Левски е на сърцето ви? Направихте име на "Герена", но бяхте и капитан на ЦСКА.

Аз съм юноша на Славия, но като че ли всички хора знаят, че ЦСКА ми е повече на сърцето, няма какво да го крия.

От вас започна атаката за гола на Костадинов на "Парк Де Пренс", какво си спомняте от този мач и наистина ли след победата Вальо Михов е обещал уникални за онова време премии?

Какво ли не се изговори и изписа за този мач. Какво да си спомням? Спомням си всичко, разбира се, това не се забравя, остава за цял живот. За пръв път ми се случваше да играя в толкова важен мач за класиране на такъв форум и пред такава публика, и пред такъв стадион. След това обаче всъщност осъзнахме какво сме направили. Просто тогава излизахме на терена и играехме, не мислехме за странични неща. Това за премиите е коментирано и говорено. Имаше обещани премии, също и скандали. Типично по български бих казал. Всичко обаче бе наред в крайна сметка.

Всичко е изписано и изговорено за САЩ 94, но всъщност какво остана скрито? Каква беше атмосферата в съблекалнята преди мачовете и в хотела след победите? Говори се, че тогава не Димитър Пенев, а Христо Стоичков в редил състава.

За това, че Стоичков е редил състава, това според мен, а и според всички, които са били там, не е вярно. Настроението беше различно. След мача с Нигерия бе едно, а след следващите мачове бе съвсем друго (смее се). Носят се много легенди за басеини и така нататък, такова нещо обаче няма, всичко си беше много нормално. Димитър Пенев е уникален в това, че никога не ни е притискал и не се е налагал над нас, просто правеше нещата по един негов си начин, бих го нарекъл дори тарикатски начин. Правеше това, което мислеше той. Стоичков пък даже не беше един от най-големите тартори в съблекалнята, но без съмнение бе най-добрият ни играч тогава. Имаше една група от опитни играчи, които бяха тарторите. Сред тях бяха Михайлов, Костадинов и други. Те не отстъпваха по никакъв начин на Христо по лидерство.

автор: Калоян Ангелов, Gol.bg

Каква е била еуфорията след бронзовите медали в САЩ, защо спряха повиквателните за националния отбор и с какво се занимава Емо Кременлиев - вижте в цялото интервю тук