Стилиян Петров след битката с левкемията: Играя, защото съм жив!

Бившият капитан на националния отбор по футбол Стилиян Петров разкри пред Би Би Си, че в битката му с левкемията най-много са му помогнали съпругата му Паулина и двете му деца - Стилиян и Кристиян.

В откровено интервю той разказа, че по време на лечението синовете му са посещавали психолог, за да могат да се справят с трудния момент и рядко са виждали своя баща.

"Когато научих диагнозата за болестта, през главата ми минаха много въпроси: "Защо на мен? Какво се случи? Къде сгреших?“, но няма отговор. Месеци наред имах безсънни нощи, за да разбера каква е причината, но не успях. Всеки, който минава през това, знае, че няма отговор на тези въпроси. Затова с моята съпруга основахме фондацията, тъй като знаем колко трудна е борбата. Със съпругата ми и двамата ни синове преминахме през ада. Децата ми ме виждаха в състояние, в което нито едно дете не бива да вижда баща си. Трябваше да ги водим на психолози, за да сме наясно, че те разбират ситуацията. Имаше период от година, в която не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца. Можеше да ме виждат само през малък прозорец, тъй като не им беше позволено да влизат в стаята", спомня си той.

Съпругата му Паулина пък помага на Стилиян с личния си пример и постоянното присъствие в болницата, допълва bTV.

"Имам прекрасна съпруга, която направи голямата разлика. Беше невероятно да видя колко много ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше каквото и аз ям, тъй като в един момент трябваше да ям. Бях много слаб, но трябваше да се храня. Тя ми даваше пример, че трябва да го направя, въпреки че яденето не беше хубаво. Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш. Аз не бях готов да се предам и в тези моменти разбрах, че искам да живея и какво е значението на живота за един човек. Знаех, какво можех да загубя и не исках да го допусна. Исках да се боря и да живея. Да гледам децата си как растат и да продължавам да бъда баща и съпруг", разкри бившият национал.

Днес, след като се излекува от коварната болест и може отново да се наслаждава на живота и моментите със семейството си, Петров признава, че не е загърбил най-голямата си страст - футбола. Той играе всяка неделя. Отскоро в колекцията си дори има медал от надпреварата, който за него е най-ценното отличие.

"Много ми харесва да участвам в Неделната лига. Там играят много бивши футболисти. Понякога играем един срещу друг и тогава се събират доста зрители. Често ми питат защо ми харесва да играя футбол на такова ниво? Аз отговарям, защото съм още жив и имаше период, когато не знаех дали отново ще ритам топка, дали ще мога да ходя, дали ще живея. Когато с отбора ми спечелих медал, споделих с момчетата, че това е най-ценното отличие, което съм взимал през цялата си кариера. Обясних им, че това е така, тъй като мечтаех отново да играя футбол и да ми бъде дадена възможност да го правя. Вътрешно усещах голяма радост и затова този медал е поставен до другите ми отличия, но ми е по-ценен от всички останали", категоричен е той.