Парите за детския ни футбол колкото в хърватски клуб

Бюджетът на всички български школи по футбол е общо колкото само на един хърватски отбор - „Динамо“ (Загреб). Това показа проверка на „Монитор“, предизвикана от въпроса „Защо Хърватия е втора футболна сила в света и всяка година произвежда играчи за десетки милиони евро, а в същото време България не е играла на световно първенство от вече далечната 1998 г.?“

На първо място логично е финансовият аспект – бюджетът на „Динамо“ за детско-юношески футбол всяка година е 4,5 милиона евро. За сравнение – на българските грандове „Левски“ и ЦСКА е по 750 000 лева, „Лудогорец“ е с малко над милион, а топ 4 допълва „Славия“ с 450 000 лева. Заедно с бюджетите на останалите школи числото набъбва до около 9 милиона лева. БФС и Министерството на младежта и спорта също подпомагат финансово клубовете с целеви инвестиции, но не става въпрос само за пари.

Разликите са огромни – база, треньори, методи, социална среда, клубна и държавна политика.

Хърватия е с население 4,1 милиона и е втора футболна сила в света. България е със 7,1 милиона (по официални данни от 2016 г.) и не се е класирала на световно първенство от 1998 година.

Хърватия е с 30 футболисти в топ 5 първенствата на Европа, ние имаме 0.

Хърватските клубове правят изходящи трансфери на млади играчи за десетки милиони евро всяка година в грандове от цяла Европа, а българските клубове генерират единствено загуби и разбити мечти.

И тук идват логичните въпроси: Защо? Къде сбъркахме и толкова ли е трудно да си „подредим къщичката“, за да се върнем отново на футболната карта? Традиционните оправдания за липса на пари са единствено приплъзване по повърхността на проблема, но не и желание за дълбочинен разрез. Според мнозина разковничето се крие в разликите в работата на детско-юношеските школи, които често са наричани "люпилня" на футболисти. Дали обаче само това е проблемът?