Хората на ръба на закона в "Следи"

Усещането да караш ски извън ски пистите е като да правиш секс без презерватив. Такова е усещането според Алеко Желязков – режисьор на документалния филм „Следи“, чиято премиера мина наскоро. Идеята за проекта идва преди три години, но реално по него се занимава с екипа си около две. Музиката е оригинална, направена с двама диджеи, чиито сценични имена са Кривак и Чародей. Използва се и една основна песен на Стенли „Следи“ от 90-те години. Върху нея едно 17-годишно момче Виктор Божков прави съвременен ремикс.

А във филма е описано цялото, малко затворено общество, което обича волно да се спуска сред природата, без да се ограничава от границите на общинските заграждения. За мнозина подобно начинание може и да е опасно, но не и според авторите на филма, които се сещат, че по този начин са се отдалечавали от официалните ски пътеки хора още през 30-те години на миналия век. За филма и за спорта поговорихме с режисьора Алеко и продуцента Радослав Мирчев. И двамата са се запалили по този спорт в детска възраст. Алеко е бил на шест години, а Радо – на три."Следи" може да видим и тази вечер в "Люмиер" от 19.30 часа.

Към кои „Следи“ води филмът?

Алеко: Към тези, които караха и ще карат свободно ски в България. В националните паркове има текстове, които уж ни забраняват, но не е много ясно. Така че сме на ръба на закона. Има едно недоразумение, когато са били писани тези закони и управленията на парковете просто не са се сетили за нас. Иначе филмът има две линии. Едната е с главния ни герой Момчил Панайотов, който е на моите години и се среща с още много хора, оставили следите си в историята на ските през годините, дори с 15-годишно момче, което тепърва открива нови терени и възможности. Момчил общува и с най-възрастния сред нас - 85- годишен много колоритен дядо. В някои случаи, освен че говори, и кара ски с тях. При другата линия Радо се опитва да достигне една своя мечта. Двете истории вървят паралелно и се преплитат.

Радо: Всъщност хората карат свободно ски в планините още през 30-те години. От там са и първите ни кадри във филма.

Кое беше трудното по време на снимките?

Алеко: Нямаше нещо определено. Може би да създам това, което първоначално ми се оформи в главата.

Радо: Важно за нас бе да стане филм, който не писва. Всичко да е динамично. Сменя се една тема в друга, така че да не се отчаеш от някакво еднообразие.

Алеко: Също важно бе да изключим онези шегички, които си ги разбираме само ние. За другите хора нищо няма да означават, а търсим по-голяма аудитория и искаме филмът да се възприема лесно от всеки. Поне от хора с отношение към планината.

Знаете ли колко души карате извън пистите?

Алеко: Много сме и става все повече. Постоянно се срещам и запознавам с нови хора, които са карали отдавна.

Каква е разликата да караш в отъпканите от неотъпканите пътеки?

Радо: Въпрос на възприятие. Като да тичаш на трева или асфалт. Или ти е кеф или не. Това са две различни дисциплини.

Алеко: Като да правиш секс без презерватив. Търсиш нещо повече. В един момент пистата ти отеснява.

Опасно ли е?

Радо: Не е по-опасно от всеки друг спорт, с който се занимаваш от отдавна. Ние сме от доста време на тези писти. Внимаваме. Образоваме се.

Алеко: Ти решаваш колко точно да ти е опасно и какви рискове да поемеш. Добре е хората да се подготвят допълнително. Има и начинаещи, които за пръв път се качват на ски и директно отиват из тези писти. Научават се там. Това може би не е най-добрият начин. Ние всички сме минали първо през пистите. Има и по-лесни терени, където рискът не е висок.

Кои са планините, където карате с най-голям кеф?

Радо: Рила и Пирин в България. Витоша също става понякога.

Алеко: Ако искаме повече да караме, отколкото да ходим пеша – районите около Банско са подходящи, защото са близо до лифтовете. Може да идем и на ново място и да спестим по някой лев, слагаме пантите и коланите, с които можеш да ходиш нагоре и отиваме, където си искаме. Като стане стръмно, слагаш ските на гръб и продължаваш.

Изпадали ли сте в трудни ситуации?

Радо: Един път нямах презерватив. Шегувам се. Ние двамата сме доста разсъдливи. Не се отпускаме да правим нещо над възможностите ни.

Променила ли се е планината?

Алеко: Променила се е чистотата на каране. Сега карам винаги, когато мога и има хубави условия. Другите неща отиват на заден план. Тази година не съм броил дните в планината, но миналата година знаех точно колко съм карал – 45 дни. Това е без да съм ски учител. Така правят всички хора от това общество.

Радо: А това е общество – със своята култура, начин на мислене, на обличане, на слушане на музика. Това е почти затворен кръг от хора, караме във всеки удобен и неудобен момент.

Кога е опасна планината?

Радо: Когато не я познаваш и си отишъл в неподходящ момент, при недобри метеорологични условия. Ако си с неправилната екипировка и си нетрезвен.

Премиерата на филма бе във ВИАС. Къде може да видим филма?

Радо: Прожекция ще има и в кино "Люмиер" на 6 декември от 19.30 часа. Говорим също и с телевизии, но още нямаме нищо конкретно. В някакъв момент ще го качим онлайн да се гледа безплатно. Ще отиде на фестивали. Тепърва се прави точен план. Трябва да има живот този филм.

Какво правите през лятото, карате ли сърф?

Алеко: Това лято бях сърф учител. Оказа се, че не е задължително да караш добре, че да си сърф учител. Бях на „Градина“ и там монтирах филма. Така се разхлаждах.

Радо: Филмът е абсолютно независима продукция. С никого не сме се съобразявали. Един спонсор едва ли щеше да ни позволи такова своеволие. Това е и част от успеха му. Всичко се получи от само себе си. Има някакъв дух, който живее в този филм. Представям си го като нещо живо, към което ние се нагаждаме.

Трейлър на филма, може да видите тук.