Диана Любенова: Бях притеснена преди снимките с Траволта

Тя е от малкото актриси у нас, партнирала на Джон Траволта. Работила е още с холивудските знаменитости Антонио Бандерас и Морган Фрийман. Познаваме я от театъра и малкия екран в "Забранена любов" или телевизионните предавания "Като две капки вода" и "Секс, игри и ах", а напоследък може да я видим във втората част на "Корпус за бързо реагиране" - Диана Любенова.

Веднага ли се съгласихте да участвате в продължението на проекта?

Знаех, че ще има продължение веднага след успеха на първия филм. Чаках го с голямо нетърпение и веднага се реших да участвам, защото моята героиня бе заложена в сценария. Освен това тук тя търпи развитие. Доволна съм, че успях да работя с Башар Рахал. Независимо че се познаваме от годините във ВИТИЗ и че сме приятели в живота, не сме работили до този момент заедно. Беше ми забавно да общувам с него на терен и да работим заедно, тъй като той е много креативна личност. Постоянно се опитвахме да прибавим нещо към сцените и да допълним диалога. Слава Богу, че режисьорът ни спираше навреме, защото щяхме да избягаме от стилистиката и трябваше да бъдем озаптявани. Героинята ми се развива добре. Доволна съм от филма – изглежда много по-мащабен, стои по-стабилен от първата част, в която имаше много повече търсене. По-решителни стъпки се предприеха, по-скъпи локации. Снимахме в Истанбул. Говори се на няколко езика. Това е предизвикателство за всички актьори и се надявам наистина зрителите да го харесат.

Познаваме ви от театъра, от сериала „Забранена любов“. Как подбирате ролите си? Може ли артист в България да отказва роли?

Отказвала съм, разбира се. Когато човек има вече изградена стилистика, в която знае, че иска да се развива, е съвсем нормално да отказва роли. Станах майка преди две години и вече животът ми като приоритет се върти около дъщеря ми. Така че много по-често отказвам роли и съм много по-избирателна в това, което искам да правя и там където искам да работя. „Корпус за бързо реагиране“ беше сред нещата, с които се захванах и ми беше много приятно.

Играли сте с холивудски знаменитости като Джон Траволта, Морган Фрийман, Антонио Бандерас. Какви впечатления оставиха те у вас?

Това са едни големи актьори. Много успели в световното кино и с тях е много приятно да се общува. С големи професионалисти много бързо и лесно се работи. Те не ни третират като треторазрядни актьори. Отнасят се с уважение към човека, който стои срещу тях в епизода. Опитват се да вземат всичко, каквото могат. Така или иначе и те са част от този епизод. Работата е партньорска и не могат да те игнорират, омаловажат. Това ще рефлектира и върху техния пърформанс. Много приятно е да се работи с хора, които знаят какво искат и как да го направят. Те ти дават верните сигнали.

Сещам се за сцените, които имах във филма "Killing season" с Джон Траволта. Изключително ми беше приятно, въпреки че бях много притеснена преди самите снимки. Това е най-успелият актьор, с който съм си партнирала. Имахме много интимна сцена – не в платоническия смисъл на думата. Това бе тиха сцена. Имаше зададена задача между нас да прехвърчат искри и това леко ме стресира. Но когато застанах срещу него и видях, че той ме гледа в очите, което е много важно, когато партнираш с колегите, се успокоих. Имала съм колеги, които са ме гледали в рамото, косата, в ушите, брадичката, но енергията минава през очите. Това е много важно въобще в общуването с хората. Това дава верни сигнали, нещата се случват спонтанно и така най-добре се работи. Траволта е изключителен партньор. Имахме възможност да поговорим след снимките. Казах му, че ценя работата с него и той отвърна, че наистина най-важното нещо в актьорската професия е да партнираш добре. Така че, да, много приятно се работи с тези големи актьори. Най-вероятно и затова са толкова значими, защото са големи и като личности, и като професионалисти.

От какво зависи успеха на актьора – от режисьора или от собственото съсредоточаване върху дадената роля?

Режисьорът може да провали цял филм. От актьора зависи първоначалния избор. Актьорът трябва да направи голям избор, като приема един ангажимент. Да може да преценява силите си и въобще дали е способен да изиграе това, което се изисква от него. Дали пасва на неговия натюрел. Важно е да имаш вярно усещане за себе си и какво можеш. От значение е обаче и този, който стои срещу теб и ти дава правилните насоки. Така се случва цялостната картина на проекта. Той знае какво иска да постигне с тази картина. Обичам режисьорите да изискват от мен, за да си свърша по най-добрия начин работата.

Със Станислав Дончев съм работила и в „Забранена любов“ две години. Той беше режисьор за кратко на предаването, което правих „Секс, игри и ах“. Всъщност това е четвъртият проект, в който работим заедно, имайки предвид и първата част на „Корпус за бързо реагиране“. С него е много приятно да се работи.  Чувството му за хумор е изключително. Той не е от хората, които много говорят, но като каже нещо, е много на място и точно. Успява винаги да ни озапти в стилистиката, която гонеше, тъй като се вижда, че хуморът блика от всяка сцена и бе много важно да не се премине границата и да се получи нещо различно и да прекалим. Това е нещо много трудно, но Станислав има вярно око за това. Вярвах му през цялото време и затова се съгласих да участвам в този филм. Надявам се това да не е и последният епизод, защото втората част на "Корпус за бързо реагиране" е по-добра от първата.

Какво си пожелавате за празниците?

Иска ми се да имам повече работа оттук насетне, защото дъщеря ми тръгна вече на ясла и аз имам повече време, в което мога да си обърна внимание и да работя. Искам да съм здрава, както и всички около мен. Хората да са по-добри, защото ситуацията в България е много тежка и всеки се е затворил в черупката си. Знам, че е много трудно да се обърнем наоколо и да се огледаме какво става около нас, но е хубаво, когато по-често това се случва. Тези коледни празници да са по-светли, да сме по-обединени и да си помагаме. Това е много важно в общуването. Когато човек е позитивен, нещата се случват добре, когато е мрачен, вижда само собствените си проблеми и не се развива. Така че нека сме здрави и позитивни.