"Без Будилник": Гьокчеада – Небесният остров

Снимка: Dnes.bg

11 / 22

В дните на настъпващото лято ще тръгнем на пътешествие. В няколко поредни издания на "Без будилник" ще ви заведем в Турция - различната и непознатата. Ще ви разкажем за малко известни места, възможности за почивка и релакс, за история и настояще, съчетани в едно.

Море, вятър, слънце, автентична природа, селски улици и закум. Малки бутикови селища сред маслинови горички и тишина. Това е най-големият турски остров Гьокчеада, в превод  – Небесния остров. Именно тук, далече от шума и лукса на големите курорти, човек може да открие една различна Турция, да събуди приключенския дух в себе си, да изживее неповторимо лято с дъх на сол и вятър, да се гмурка в лазурните води на Егейско море, да се научи да кара кайт и уиндсърф, да храни рибите и да се наслаждава на подводния свят в пещерите.

Cвърталище на пирати в миналото, секретна зона на турската армия, до 1924 година островът е гръцки и носи името Имброс - "вятър".

Причината е, че мястото е брулено от постоянен вятър през цялата година и е рай за сърфистите, с множество подводни пещери по крайбрежието. А ако ви омръзне морето, вятъра и плажа има възможност и за алтернативен туризъм – може да разнообразите с турове и колоездене по планинските пътеки. На острова има и подводен парк, където риболовът не е позволен и може да се разгледат различни видове риби. Има прекрасни условия за гмуркане и за професионалните гмуркачи – подводните пещери крият множество тайни.

Хората тук живеят бавно, наслаждават се на мига, затова го наричат и бавния остров, а основно правило е, че и гърци, и турци живеят в мир. „Наслаждаваме се на това, което имаме, и си го поделяме“, казват местните.

Морето е топло, 24-27 градуса е температурата на водата през сезона, а на въздуха - с 3-4  градуса по-висока от тази в България.

Островът е един от най-красивите в Турция - планински релеф, чиито краища се спускат до водите на Егейско море. Атмосферата връща в миналото – девствена природа, песъчлива почва, ниска растителност, сред която пасат малки стада от кози и овце.

Мястото е уникално кътче – без индустрия, екологично чисто, което всъщност е и амбицията на местните. Цялата продукция на острова е сертифицирана като био. Храната е невероятно вкусна, а гостоприемството на местните ще ви накара да се върнете отново при тях. Зехтинът на Гьокчеада се слави като един от най-добрите в Турция.

Селата са във вътрешността на острова – нещо, което е останало от миналото заради набезите от пиратите. Населението е предимно турско - около 8000 души, които се препитават основно от туризъм, риболов и земеделие.

Преди гръцка собственост днес гърците на острова са около 500 души, разпръснати в три селища във вътрешната част. Техните селища са изградени в много ранни периоди. В средата на миналия век, преди да се изселят от острова – около 1940 година, във всяко гръцко село е имало ден, в който жителите му са се събирали, хранели са се заедно, разменяли са си подаръци и са извършвали ритуално пране. Днес гърците постепенно се завръщат. Във всяко гръцко село има фестивален ден, който се организира през август.

Едно от тези бутикови селища е и Зейтинли. Селото посреща гостите си с аромат на цветя, къщи, сгушили се между розов, бял и червен закум, птиче пеене и напечен от слънцето калдъръм.

Още на влизане погледът попада на християнския параклис – най-стария на острова, носещ името на "Свети Георги“. Гьокчеада сигурно е единственото място в Турция, където християнските храмове са повече от джамиите - има 65 параклиса, 8 църкви и 11 джамии.

Зейтинли е и родно място на вселенския патриарх Вартоломей, роден през 1940 г. Къщата му е в самото село, известна е с така нареченото дибек кафе, със сладките и рачелите. В селото има и новооткрито гръцко начално училище с около 6 деца, изцяло финансирано от гръцката държава.

На Гьокчеада има и българско население - дошло през 1989 г., прогонено от социалистическия режим. Турското правителство ги заселва тук, оземлява ги, дава им безлихвени кредити за жилищно строителство. Днес земите около българското селище от пустош са превърнати в ниви, засети с пшеница, зеленчуци, маслинови гори, с изградени системи за напояване.

Близо до морето е и соленото езеро. В края на август нивото му пада и ако искате, можете да се намажете с лечебна кал, която помага за различни кожни заболявания.

На плажа на Ешелек се провежда обучение по кайтсърф. Морето е с много вълни, подходящо за този спорт. Предлагат се различни пакети от 10 и 15 учебни часа. Ако времето е подходящо, за 3 дни човек може да се научи да управлява кайт. Обучението може да е индивидуално и групово – до 4 души. Обучават се туристи над 17 години и над 45 кг. Екипировката се дава на място, а сезонът е от април до ноември - дори да застуди времето, морето остава топло. При този спорт е трудно началото, но след това става лесно, разказва един от учителите Емин Офук. За 19-годишен младеж са достатъчни 10 часа, за да се научи, обяснява той.

На острова има и 3 български училища за уиндсърф и е нормално да се чуе българска реч. 

Илджан или накратко Джани също има свое училище. През 2002 г. именно българи го учат да кара уиндсърф и кайт, а покрай приятелите си научава и говори перфектен български. Разказва, че най-малкият му ученик е бил 5-годишен, а най-възрастният - 70-годишен. Казва още, че когато се научиш да караш сърф, е като колелото – завинаги. Жените не са по-лоши сърфистки от мъжете, смята Джани.

Неговият личен рекорд със сърфа е 52 км/ч, а световният рекорд - 102 км/ч. 30 минути след първото влизане във водата със сърфа човек сам започва да кара, обяснява ни той.

"Ако искаш свобода, това е шансът да я намериш”, с едно изречение обобщава Илджан.

А ако на някой все пак му се прииска спокоен плаж с пясък - на европейската част преди ферибота, на полуостров Галиполи, може да открие най-добрия плаж на Турция за 2015 година според класация на вестник "Guardian". 

Информацията е взета, благодарение на организирано пътуване от Одисей Спасов, собственик на туристическа агенция и член на контролния съвет на БАТА /Българска асоциация на туристическите агенции/.