"Без будилник": Барселона на Гауди, с морето, с хората

Снимка: Видка Атанасова

19 / 21

Привлекателна лятна дестинация с непрекъснати шествия от празнуващи хора, с тесни тротарчета и китни тераси над тях - това е само част от Барселона. Елате на истински цветна разходка из нея с "Без будилник".

Около неговата фигура витае някакво възхищение. Ще срещнем името му навсякъде в Барселона – около сградите, които е правил, в упътващите карти, в туристическите автобуси, разделени на три линии, с които гостите на града се разхождат. Антонио Гауди – архитектът, направил града и околностите му по-колоритна, вдъхновяваща и запомняща се дестинация.

Оставил неповторимо наследство с въображението си, с което е проектирал сградите. Ще ги познаем по заоблеността им, липсата на ъгли, криви прозорчета, цветни стъкла, неравни подове и колоритни фигури, изразяващи околния свят.

Именно природата превръща в култ архитектът. Може би, защото в детството си е страдал от остра форма на ревматизъм и трудно е проходил, е имал възможност да го наблюдава, а въображението му е работило на пълни обороти.

Сгради, които живеят собствен живот, които посрещат всеки ден хиляди любопитни, които правят облика на града различен. Не е тайна, че именно негов дворец вдъхновява Уолт Дисни да създаде шапката за филмите си, а един от войниците в Саграда Фамилия, който разпъва Христос, е провокирал Джордж Лукас за неговия Дарт Вейдър. Храмът има следа и в българското кино. В шести епизод на Васко да Гама от село Рупча се вижда Саграда Фамилия как е изглеждала през 80-те години на миналия век.

Там е и войникът, убиващ младенците, построен с 6 пръста. Неслучайно. Гауди е ваял фигурите в реални човешки размери, а този монумент е точно копие на модела си, който явно е притежавал този (д)ефект, разказва Гергана Периолска специалист на туристически изживявания в Барселона. 

От нея именно научаваме, че прозорците на Саграда Фамилия светят в зелено при влизането, тъй като олицетворяват раждането на живота, а от другата страна са в червено-син цвят - символ на есента и залязването на живота. Вътре морските орнаменти са много, завити стълби удивяват с приликата си с раковините.

Нищо не остава невидяно от Гауди, стриктен към всеки детайл. Каталунецът, който отказва да говори испански, дори, когато е изправен в съда. Мъжът със скромно потекло, който носи дълга брада, който не е спрял да проектира чудни сгради, олицетворяващи Каталунския модернизъм.

Някои така се прехласват по него, че може да намерим в книгите коментари, че трамвайните линии в центъра на града са премахнати заради това, че той е починал, след като е блъснат от трамвай. При инцидента решават, че е просяк и го откарват в болница за бедни. Макар да умира там, Гауди е погребан с невероятни почести, а наследството, което оставя в архитектурата, се радва на достойно внимание.

Всеки, който посети Саграда Фамилия, ще види, че не спира да се строи, а амбициите за завършването й наистина са големи. Целият й облик ще бъде готов до 2026 г., а всеки платен билет веднага се влага в строителството на храма, както и за опрощение на греховете на туриста.

Но не само с Антонио Гауди привлича Барселона. Средиземноморският въздух, дългата плажна ивица, неспиращите празници вдъхновяват всеки в града да стане част от него. А потокът от хора наистина е внушителен.

Ще познаете тези, които са били скоро в Барселона по шапката с периферия. По обеците с гущерче - отново произведение на Гауди. Явен знак са и шаловете за плаж, продаващи се от африканци на всяка крачка. Всеки, живеещ там, има поне по един такъв. Ще ги забележите веещи се на просторите им в класните малки тераси, застанали един до друг до тесните им улички или около площадчетата, които изникват на всеки пет минути между няколко жилищни сгради.

Там в центъра не живеят каталунците. Те предпочитат кварталите в периферията. Оставили са на този колорит да се радват туристите и прииждащите чужденци, решили да живеят в града. И още преди да си поискал, насред нищото изкачат хора, продаващи (не)легално бира в кенчета, а най-учудващото е, че е достойно студена.

И макар да е пълно с народ, трудно ще видим задръстване, поне не и в центъра.

Има на всеки по-голям булевард специални места като островчета, на които спират таксита в опознавателно жълто-черен цвят. За трафика помагат и алеите за велосипедисти, които са се превърнали в политика на общината, агитиращи с огромни постери важността от колоезденето. Всички използват колелета, като на доста прилична цена от 50 евро на година всеки може да се сдобие с абонамент за общинските такива.

Барселона привлича с уличните музиканти, към които неангажиращо се включват танцуващи хора. Подобна гледка е всекидневие, част от градската култура.

Изкуството в града е навсякъде - от музеите, до уличните артисти. Накъдето и да се обърнеш, ще го видиш в многобройните музеи, в галериите.. Даже в аквариума и неговия стъклен тунел, в който вървят хората, а над тях тихо ги наблюдават акули и други морски обитатели. В прозорците на сградите, в усмихнатите хора, свикнали да живеят, ценейки малките неща в живота. Защото именно в умението да изживееш всекидневието цветно, се крие най-голямото изкуство.