"Без будилник": Картина с игла и конци вместо с четка и бои!

Всеки, който има хоби, обикновено му посвещава всяка свободна минута. Гобленът - изкуството да създадеш цветна картина от идеални бодове с конец, е сред популярните занимания и създава истински уют в дома. В "Без будилник" днес ще ви срещнем с истински запалена негова почитателка!

Интересът към шиенето на гоблени за Елена Стефанова се заражда в почти детска възраст. Първия си гоблен получава като подарък на 13-14 години - ябълка с кафява дръжка на зелен фон. След това се заема и с голям пейзаж, но с течение на времето престава да се занимава с шиене.

Почти 20 години по-късно обаче вдъхновено започнала отново и признава, че "старата любов ръжда не хваща".

Разказва, че има различни техники за шиене, но най-простата и разпространена е гобленовият бод, който минава под наклон - отгоре отдясно, после наляво надолу.

"Шия почти всяка вечер след работа. Хобито е страхотно, успокоява много и носи голямо удовлетворение от това да видиш, че сътворяваш нещо като художник, но с конци и с панама", обяснява Ели.

Най-лесно, особено за начинаещи, е да се закупи готов комплект, в който има конци, панама, игла и схема на хартия, по която гобленът се шие. В момента Ели бродира по друга разпространена техника - така нареченото кръстче, за което се прави единият бод, а другият минава отгоре.

Отделните цветове са означени със символи на схемата. "По принцип е хубаво като започнеш с един цвят,  да го завършиш целия, защото така се пести от конеца. На мен обаче бързо ми омръзва, а и ми е интересно как ще се съчетаят цветовете и често започвам нов цвят, преди да съм завършила стария", разказва тя.

Дневната светлина е незаменим помощник в шиенето, но запалените по него са измислили приспособления, с които да виждат по-добре - лупа или челник, с който си светят. За улеснение при самото шиене пък някои гобленари ползват гергеф, а други стан - рамка на две крачета, която прилича на малък статив за рисуване.

"Желанието идва в момента, в който разбереш колко успокояващо действа. Това е хоби, което се превръща в нещо, от което имаш нужда всеки ден", споделя Ели.

Шиенето на гоблени се оказва много популярно, а социалните мрежи помагат за обмяна на опит между хората, които се интересуват от него. Само една от групите, в които Ели членува, наброява над 15 хил. българи, включително живеещи в други държави. Оказва се също, че това не е занимание само за дами, а е интересно и на доста мъже, които също гордо показват творенията си на останалите.

Има такива, които разменят само схемите на гоблените и по тях си набавят материали за шиене. Готовият комплект обаче спестява време, грешки, а и пари, споделя опит тя.

Големите фирми-производители на комплектите най-често са в Русия и Украйна, където това хоби е доста разпространено.

Ели съветва начинаещите да започнат с нещо малко и просто с няколко цвята. Когато цветовете са повече, се изисква опит и преценка от кой цвят да започнеш.

Всеки завършен гоблен се пере и глади, после се навива на руло и се носи за рамка. Най-голямата инвестиция всъщност е в рамката, която се слага на гоблена.

"Ушитите гоблени много трудно намират пазар и бродираш за собствено удовлетворение. За подарък изключително се цени, защото са вложени много труд и време", казва Ели.

Преди няколко дни тя завършва малък гоблен - куче, което ще подари на своя приятелка за рождения й ден.

"Беше с 13 цвята, а ми отне 3 месеца при положение, че съм шила почти всяка вечер. Става бавно, изисква много постоянство, но това е свързано и с удоволствието, което ти носи", допълва тя. Когато пътува във ваканция, обикновено носи със себе си и гоблена, който шие.

Забелязва, че запалените по бродирането често започват по няколко гоблена наведнъж.

"Аз също шия два едновременно, като ги редувам за разнообразие, но имам в шкафа още десетина, които "чакат". Това, че ги имам под ръка, ми носи истинска радост", признава Ели. Казва, че искрено се възхищава на хора, които в края на годината покажат, че са ушили 10 гоблена и то в различни размери.

Този, на който се е посветила в момента, е с размери 40 на 60 см и се казва "Антична къща". А мисли и за следващата техника, с която ще пробва да бродира...