Бошняци, торбеши... Кои славянски пламена приеха исляма?

България е православна и християнска държава, но не малка част от населението ни изповядва исляма. Обществото ни е толерантно към друговерците, а пример за това е столичният център, в който мирно съжителстват храмове на трите основни религии – християнство, ислям и юдаизъм.

Все пак знаете ли кои славянски племена са приели вярата на пророка Мохамед?

Първи и най-многобройни са Бошняците. Те са ислямизирана южнославянска общност от северозападната част на Балканския полуостров, която в Босна и Херцеговина съставлява 47% от населението според преброяването от 2000 г. Бошняците наброяват около 4 500 000 души, от които в Босна и Херцеговина 2 159 508 (2008), в Турция около 2 000 000, а в областта Санджак, известна и като Рашка (между Черна Гора и Сърбия) 245 000 души.

Втори по многобройност са Помаците, известни в България и като българи-мохамедани. Техен майчин език е българският, но религията им е ислямът. Традиционно до средата на XIX век българоговорящите мюсюлмани смятат себе си за част от ислямския миллет, а с разрастването на национализма в империята започват да се приемат за турци. На официалното преброяване на населението в България, през 2001 година, нито един гражданин досега не е определил етническата си група като "помашка". Преобладаващата част от живеещите в България българоезични мюсюлмани определят етническата си група като българска (131,531 души), а останалата част я определят като турска.

Трето място заемат Торбешите. Те са ислямизирани македонци. Торбешите не притежават осъзната етническа принадлежност. Част от тях се смятат за македонци, а друга част за албанци, които както знаем не принадлежат към славянската общност. Не малка част от Торбешите казват за себе си: "Ние сме просто мюсюлмани".

Четвърти са Гораните или горанците (друго самоназвание – нашинци или нашенци) са малка общност, живееща в планинския район Гора, по северните склонове на Шар планина, от двете страни на границата между Албания и Косово. Албанците наричат населението на Гора горан (goranë), торбеш (torbeshë) или ги характеризират като потур (poturë). През XVIII век (до началото на XIX век, включително) са ислямизирани, но са запазили своя език и обичаи. В миналото гораните са известни в различни части на Балканския полуостров като майстори-бозаджии и халваджии. Диалектът на гораните, наричан от тях нашински или горански, спада към така наречените преходни у-говори.

В Черна гора също има ислямизирани граждани. Те са познати като "потурчени" или просто мюсюлмани.

Както виждаме, не малка част от южните славяни са приели исляма. Обяснението на този феномен е съвсем простичък – земите на тази етническа група дълго време са били част от най-могъщата ислямска империя – Османската.