Истории от Калифорнийския затвор - защо жените там никога не могат да имат деца?

Годината е 2008-а и тя тъкмо е пристигнала в Централния калифорнийски затвор. Там Кели ще прекара 15 години заради убийството на съпруга си, направено при самозащита. Дамата е била системно малтретирана от бащата на двамата ѝ синове, които тя оставя в Лос Анджелис. Дилън приема присъдата си, надявайки се след 15 години да излезе на свобода, да се влюби отново и да има още деца.

 

Тази мечта обаче се срива, когато Кели казва на лекарите в затвора, че има болезнени спазми и те решават, че ѝ е необходима хистеректомия за лечение на рак на маточната шийка. Когато менструацията ѝ спира, Дилън научава от друг лекар, че всъщност никога не е имала рак и била стерилизирана против волята ѝ. Кели повече никога няма да може да има деца.

 

Историята на Дилън не е прецедент. Затворническата система в Калифорния принудително стерилизира 1400 затворнички, повечето от които чернокожи, между 1997 и 2003 година. Не е ясно колко точно са изпитали същия метод през 11-те години между 2003 и 2014-а, когато Кели и адвокатката ѝ Синтия Чандлър започват да работят по законопроект, който забранява принудителната стерилизация в затворите с цел контрол на раждаемостта.

 

Съдебните документи разкриват, че затворите са кодирали случаи като този на Дилън, както и такива с връзване на маточните тръби, като “медицински необходими“ и като такива държавата плаща за тях. Друг документ показва, че д-р Джеймс Хайнрих – специалист по гинекология, който е извършвал тези стерилизации, включително и на Дилън, ги нарича „по-малкото зло“.

 

Принудителните стерилизации са били извършвани, прикривани и заличавани в САЩ от десетилетия, а практиката все още продължава и е защитена с решение от Върховния съд през 1927 година. Според Ерика Кон – режисьор и изпълнителен продуцент на документалния филм „Belly of the Beast“, това е непрестанна битка, която се корени в расизма и остарелите закони. 

 

Кон за пръв път научава за несъгласуваната и необратима операция в затворите, когато се запознава с адвокат Синтия Чандлър през 2010 година. Чандлър управлява организацията „Justice Now“, която защитава жените и хората с различна сексуална ориентация в затворите. Като жена от еврейски произход, Кон приема темата доста лично.

 

„За мен това крещеше евгеника. Като еврейка, фразата „Никога повече“ се е запечатала дълбоко в ума ми“, казва Кон пред Insider, позовавайки се на думи от холокоста. Тя добавя, че принудителната стерилизация е различен вид геноцид и веднага е разбрала, че трябва да направи нещо по въпроса.