Ицхак Финци на 90: Нещата стават, когато партньорът е добър

За да стане добър един театър или филмът, или нещо да е стойностно, наистина трябва да играеш с добри актьори. И трябва да искаш да играеш с добри актьори. Само тогава нещата стават както трябва – когато партньорът е добър. Думите са на Ицхак Финци отпреди броени дни в кино „Одеон“, където беше представен късометражният филм „Вера“ (2012, режисьор - Лиза Боева, сценарий - Лиза Боева и Ицхак Финци).

Днес големият български актьор празнува своята 90-годишнина.

„Аз не живея със спомени. Тази дейност, която вършим с Лиза във „Филизи 33“, много ме въодушевява и ме прави да се чувствам необходим и важен“, казва Финци. Считам, че наистина си струва човек да се посвети на възпитание в изкуство, на възпитание в разбиране – да разбираш кое е наистина красиво и стойностно, допълва той. „Защото, за себе си мога да кажа, че на младини съм пропуснал тази сфера. Това, че сега ми се отдава възможност да се посветя, много ми харесва. И ми дава тонус, дава ми енергия“, казва още актьорът.

През 2009 г. излиза първата му книга. Премиерата е на 31 август 2009 г. по време на 25-ото издание на „Аполония". Автобиографията с рекордно дълго заглавие – „Мотоциклетът. Ромул Велики. Наивист. Пак тогава, в Сао Пауло. Какъв съм за Питър Брук? Бобо и други четива“. Актьорът има две деца от два брака. Първата му съпруга е пианистката Гина Табакова, с която са родители на актьора Самуел Финци. От втората си съпруга – Лиза Боева, има дъщеря – Матилда, родена през април 2017 г.

НАЧАЛОТО, ЦИГУЛКАТА...

Ицхак Самуел Финци е роден на 25 април 1933 г. в София. Бащата му Самуел Финци, бил театрал - актьор и рецитатор. Режисирал самодейни театрални постановки в София и провинцията. След 1944 г. се занимава с търговия. Родителите му имали желание да стане цигулар и затова от 7-годишен взима уроци по цигулка. „Имахме радио и тогава родителите ми казваха да слушам как свири Хуберман. Искаха да стана най-великият цигулар в света“, разказва актьорът.  

За първи път в театрално представление бъдещият актьор играе още в забавачницата. Той е едно от седемте джуджета край Снежанка. За ролята си спомня: „Сигурен съм, че бях малко влюбен в самата Снежанка и много трепет изпитвах от това, че на снимката съм до нея и така леко се докосваме някак си, че тя си е сложила ръката на рамото ми. Такива неща имаха значение“.

ЗВЕЗДЕН КЛАС, ЗВЕЗДНИ РОЛИ

Ицхак Финци е един от най-оригиналните български артисти, който може да се превъплъти във всичко.  През 1950 г. той завършва Трета мъжка гимназия, а през 1955 г. - Висшия институт за актьорско майсторство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов“ в класа на Стефан Сърчаджиев заедно с актьорите Григор Вачков, Татяна Лолова, Никола Анастасов, Доси Досев, Емилия Радева, Хиндо Касимов, Юрий Яковлев. След дипломирането Ицхак Финци е разпределен в театъра  в Димитровград, където попада в група с режисьорите Кръстьо Дойнов и Николай Гунов.

Преди да са се свършили трите години по разпределение в Димитровград, Ицхак Финци се премества в Драматичния театър в Бургас през 1957 г. по покана на режисьора Методи Андонов, където работи заедно с Леон Даниел, Вили Цанков и Юлия Огнянова.

Играе заедно с актьорите Иван Кондов, Петър Слабаков, Досьо Досев, Росица Данаилова, Асен Ангелов. От 1960 г. до 1966 г. Ицхак Финци играе на сцената на Държавния сатиричен театър в София. Най-дългият му трудов стаж – 20 години, е на сцената на театър "София", където играе от 1966 до 1988 г.

Сред ролите, които изпълняват там, са  Безсеменев от "Еснафи" на Максим Горки, Ромул от "Ромул Велики", Аздак и Пунтила от "Брехтиада", Точилко в "Както ви харесва".  След 1989 г.  актьорът играе на сцената на Малък градски театър "Зад канала" в София. Ицхак Финци е играл две години на сцената на Младежкия театър (дн. Младежки театър "Николай Бинев"), на Театър "199" и на Театрална работилница "Сфумато".

ДЕБЮТ В КИНОТО – ОТНОВО „ЗВЕЗДЕН“

В киното дебютира през 1958 г. във филма „Звезди“, в който изпълнява ролята на гръцки евреин. Филмът печели специалната награда на журито в Кан и още куп международни награди.

Ицхак Финци е участвал в повече от 70 филма. Сред тях са "Морето" (1967), "Птици и хрътки" (1969), "Краят на песента" (1971), "Сиромашко лято" (1973), "Бягство в Ропотамо" (1973), "Преброяване на дивите зайци" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Вилна зона" (1975), "Щурец в ухото" (1976), "Чуй петела" (1978), "По дирята на безследно изчезналите" (1979),  "Чонтвари"  (1980), "Нашият Шошканини" (1982), "Господин за един ден" (1983), "Константин Философ" (1983), "Пътят на музикантите" (1985), "Патилата на Спас и Нели" (1987), "Аз, Графинята" (1989), "Вишнева градина" (1999), "Пансион за кучета" (2000), "Летете с Росинант" (2007), "Миграцията на паламуда" (2011).

ПРИЗНАНИЕТО

Актьорът е отличен с множество български и международни награди. На 28 декември 1997 г.  той е удостоен с наградата "Най-добър актьор на 1997 година" на Съюза на българските филмови дейци. На 24 май 1993 г. получава „Аскеер" за цялостно творчество, а на 27 март 2003 г. – „Икар" на Съюза на артистите в България за цялостно творчество. През 2000 г. взима наградата "Аполон Токсофорос" на фондация "Аполония" за забележителното си присъствие на театралната сцена.

На 23 май 2004 г. президентът Георги Първанов му връчва орден "Стара планина" (първа степен) по случай 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост. На 12 май 2003 г. Ицхак Финци е удостоен със званието "Почетен гражданин на София", а на 7 март 2013 г. получава Наградата на София на Столична община за цялостен принос към световното кино./БТА