Весела Бабинова и Пенко Господинов са лауреатите на "Икар 2024"

Актьорите Весела Бабинова и Пенко Господинов станаха лауреати на наградите „Икар 2024“ за най-добра водеща женска и мъжка роля на аскетична церемония в Народния театър.

Статуетките на Съюза на артистите в България бяха връчени за юбилеен 50-и път снощи, навръх Световния ден на театъра, пише "Сега". Весела бе отличена за моноспектакъла й „Пистолет в торнадо“ под режисурата на Васил Дуев-Тайг в „Театро отсам канала“, а Пенко Господинов – за изпълнението му като Иполит Воробянинов от „Седемте стола“ по Илф и Петров, постановка на Дамян Тенев в Драматичен театър – Ловеч.

„Пистолет в торнадо“ спечели и наградата на публиката в категорията за драматичен спектакъл, а признанието за Пенко Господинов бе само едно от доказателствата за вечерта, че добър театър се прави и извън столицата. Актьорът преподавател отправи трогателно послание към покойните си родители, като призна, че те никога не са го гледали, защото не са имали тази възможност, но символично всяка вечер са в салона и сигурно с недоумение наблюдават какви ги върши.

Господинов заслужи приза в състезание със Захари Бахаров („Това не го казвай“) и Георги Гоцин („Арт“). Бабинова пък надви конкуренцията на съвсем младите, но вече много изявени Елеонора Иванова („Игри в задния двор“) и Мартина Троанска („Издишване“).

За най-добри актьори в поддържащи роли бяха определени Александра Василева за превъплъщенията й в „Петрови в грипа и около него“ – постановка на Боян Крачолов в Народния театър, и Вълчо Янев от „Всички наши тела“ по Георги Господинов в ДТ „Невена Коканова“ – Ямбол, в прочита на Мартин Киселов.

Именно младият Боян Крачолов грабна наградата „Икар 2024“ в престижната категория за режисура със своя спектакъл „Петрови в грипа“ по Алексей Салников: експериментално, мобилно представление, което „разхожда“ зрителите из различни пространства в Народния театър.

Той се наложи не само над Мартин Киселов, но и над големия фаворит Галин Стоев, който бе номиниран за мащабния политически спектакъл „Хага“ по текст на Саша Денисова. „Аз това изобщо не го очаквах“, смутен призна от сцената Крачолов, като уточни, че „един режисьор е нищо без многото хора, които стоят зад него“, визирайки и специалистите от различните технически служби, които правят възможна магията на театъра. „Сякаш все по-малко знам какво е театърът, защото той е магия. Пожелавам и вие да не знаете, за да го търсите“, призова зрителите лауреатът.

Един от емоционалните моменти на вечерта бе удостояването на Мария Каварджикова с „Икар 2024“ за изключителен принос към българския театър. Тя обеща „да се опита да каже нещо членоразделно“, но от вълнение сбърка името на своята учителка проф. Надежда Сейкова, като първо я нарече „мамо Таня“, а чак след това „мамо Надя“.

Мария благодари на всички свои партньори от всички театри, в които е играла, дори и на директорите им. Благодари на петте си момичета, които й създават емоции (две дъщери и три внучки), на половинката си Иван, на когото затананика от сцената песен на ФСБ – „Мен ми стига – ти си тук, имаш още мойто рамо…“. Благодари й на публиката си, която всяка вечер я дарява с повече вълнения, отколкото обичайно може да понесе…

Пълния списък с наградените от всички категории може да видите в сайта на САБ