Защо повечето древни римски и гръцки статуи са без ръце и глави?

Фактът, че повечето от откритите древни римски и гръцки статуи са бз глави е поразителен и интригуващ. Свикнали сме да виждаме скулптури с липсващи глави или ръце в музеи или паметници, но защо тези части от статуите липсват?

Всъщност, причините са по-интересни, отколкото предполагаме.

Първо, трябва да разберем как са ги правели древните майстори. Когато вае скулптури, творецът първо създава торса и краката, след това добавя ръцете и главата към тялото. Главата и крайниците обикновено са правени отделно и са прикрепвани към тялото на статуята с метални/каменни пирони и дюбели. Понякога се използвал цимент за задържането на по-малките парчета на място.

Когато статуите са били повреждани от природни бедствия или човешка намеса (като война) с течение на времето, ръцете и главите често са се отделяли сами от разхлабените връзки и нитове. Ето защо древните статуи често са без ръце или глави.

Любопитен е и факта, че в древността римляните и гърците предпочитали да правят статуи с подвижни глави. Това е било така, защото когато някой герой, важен човек или владетел загуби репутацията си, главата му може лесно да бъде премахната и заменена с главата на новия лидер или владетел.

Статуите често били покрити с дрехи, но много от тях са били с подвижни глави.

Например, по заповед на император Адриан, главата на статуята на Аполон е била премахната и заменена с тази на Антиной. Антиной идва от Северозападна Турция и става любимец на Адриан.

Ако пък човек е бил мразен приживе, римляните са повреждали и дори унищожавали неговите статуи след смъртта му. Целта обикновено е била да се унижи човека. Освен това императорите, преследващи съперници, унищожавали статуи на предишните владетели, за да изтрият паметта им. Тази политика е известна като „damnatio memoriae“.

Така че статуите, които са достигнали до днес, не може да се каже, че основно са повредени с течение на времето. Комбинацията от естествени и човешки намеси, древни производствени техники, и актуални политики, на които статуите са били изложени с течение на времето, е основната причина да виждаме статуи без глави или крайници днес, пише Марица.