Със 126 млрд. райхсмарки от окупираните Хитлер финансирал войната

Войната е скъпа авантюра, а да започнеш война срещу почти цяла Европа още повече. Как обаче го е направил Адолф Хитлер и с чии пари е финансирана войната?

Ново изследване доказва, че превзетите от Вермахта държави са били принудени да осигурят огромна част от сумите, похарчени за тази човеконенавистна война срещу тях самите, пише "Deutsche Welle".

От 2009 насам специална комисия към германското финансово министерство изследва ролята на своя предшественик - Райхсминистерството на финансите - при набирането на средства за финансирането на Втората световна война. Току-що излезе най-новото изследване по темата. Озаглавено е "Война на чужд гръб", а негов автор е историкът Юрген Килиан, научаваме от публикация на германския всекидневник "Ди Велт".

126 милиарда райхсмарки или 2 трилиона евро?

Финансовият аспект на националсоциалистическата окупационна политика е бил изследван многократно, но оттук нататък фундамент на всяко сериозно проучване на темата може да бъде единствено книгата на Килиан, коментира "Ди Велт". От труда на германския историк става ясно, че между 1939 и 1945 държавите, превзети от Вермахта, е трябвало да платят за войната и за собствената си окупация общо 126 милиарда райхсмарки, като почти една трета от тези пари са дошли от Франция.

Днес тази сума се равнява на над 2 трилиона евро - точно толкова, колкото е и задлъжняването на Германия на всякакви държавни и общински нива, натрупано от 1962 година насам.

Тези 126 милиарда райхсмарки представляват обаче само една трета от парите, похарчени за войната на Хитлер. Останалата част е била подсигурена покрай екстремното увеличаване на парите в обращение (от 11 на 73 милиарда райхсмарки), покрай различни инструменти за финансиране като например неограничените кредити на Райхсбанк, отпускани на националсоциалистическото правителство от 1939 нататък, както и покрай използването на личните спестявания на хората за държавни цели. Финансирането чрез печатането на пари е било възможно само защото заплатите и цените са били твърдо регламентирани. Последствията от тази мярка са известни - инфлацията между 1945 и 1948 година.

Ключов момент в изследването на Килиан, което се концентрира главно върху парите, дошли от окупираните страни, е осветяването на факта, че тези държави са били буквално ограбени от около 1200 служители на Райхсминистерството на финансите, изпратени специално за тази цел. Войната на Хитлер е била поддържана финансово именно с тези плячкосани суми.

Въпросът за парите на Гърция

Килиан разглежда и силно оспорвания въпрос за т.нар. "принудителен кредит" в размер на 476 милиона райхсмарки, който Гърция уж била принудена да отпусне на нацистка Германия. На цели 24 страници Юрген Килиан излага подробно фактите около финансовите отношения между окупирана Гърция и националсоциалистическия режим, а заключението му гласи: такъв кредит не е имало. Точно обратното дори: нацистите са имали за цел да предотвратят колапса на гръцката икономика. По разбираеми причини: били са наясно, че само една функционираща икономика може да подсигури средствата, необходими за финансирането на окупацията.