Преди 50 г.: Дубчек измисли "социализма с човешко лице"

Преди 50 години, на 5 януари 1968 г., Александър Дубчек, един нетипичен апаратчик от Прага, дава живот на красивата, но ефимерна мечта за "социализъм с човешко лице", безмилостно смазана не след дълго от съветските танкове, пише Франс прес.

Четирийсет и шестгодишният словак с чаровна усмивка, толкова различна от намръщените лица на другарите си, оглавява Комунистическата партия на Чехословакия (КПЧ) след догматика Антонин Новотни, много непопулярен в пражките интелектуални кръгове и сред словаците, настояващи за по-широка автономия в двунационалната държава.

Новият повей, възприет отначало като банална караница между фракции в компартията, донася плахи, но невиждани дотогава реформи в тази страна от източния блок, в който доминира Москва - страна, чиято западна граница с Австрия и ФРГ е част от "желязната завеса".

"Дубчек безспорно е символ на така наречената Пражка пролет, но историческата му роля е по-сложна", казва историкът Олдржих Тума.

"Той ходеше на разходки, посещаваше обществен басейн и заедно с обикновените хора гледаше футболни и хокейни мачове. Дали обаче имаше ясна политическа визия? Той бе преди всичко комунист и нито веднъж не пожела да излезе от тази рамка", констатира експертът.

"Винаги съм го смятала за почтен човек и мъж с характер. Но същевременно и колеблив, по-скоро символ, отколкото участник в събитията", посочва социоложката Иржина Шиклова.

Гневът на Кремъл

Имайки предвид силното недоволство на населението, уморено от постоянната оскъдица, новото ръководство на КПЧ начело с Дубчек започва с предпазливо икономическо преустройство, но Москва тутакси сбърчва вежди.

Гневът на кремълските управници бързо се засилва - Прага отменя цензурата и това незабавно води до безпрецедентна либерализация на печата и културата. Не след дълго се появяват и некомунистически организации като "К 231", обединила бивши политзатворници, и Клуба на ангажираните безпартийни - опозиционни партии в зародиш.

"Усетили, че вече не им запушват устата, медиите взеха да задават въпроси и да повдигат теми, абсолютно немислими допреди месеци. Това пораждаше огромни надежди в цялото общество - надежди, които далеч надхвърляха първоначалните цели на Дубчек", разсъждава Тума, според когото новият лидер на КПЧ постепенно е бил пометен от събитията.

Попаднал между чука и наковалнята - между неспирно растящите демократични копнежи на чехите и словаците и неприкритата враждебност на съветския комунистически лидер Леонид Брежнев, държащ да контролира и занапред своя васал, Дубчек се надява свиканият през септември извънреден конгрес на КПЧ да укрепи позициите му.

Насърчаван от догматиците, управляващи бившата ГДР - Валтер Улбрихт, и Полша - Владислав Гомулка, разтревожени да не се чуе повикът "Полша очаква своя Дубчек", Брежнев предприема най-накрая военна интервенция.

"Най-голямата трагедия в живота ми"

Окупацията на Чехословакия на 21 август 1968 г. от съветски военни и контингенти на още четири страни от Варшавския договор (България, Унгария, Полша и ГДР) взема близо сто жертви само през първите дни.

"Как можаха така да постъпят с мен, след като посветих целия си живот на сътрудничеството със Съветския съюз. Това е най-голямата трагедия в живота ми", оплаква се Дубчек, преди да бъде арестуван, откаран в Москва и принуден да подпише унизителен протокол за "нормализиране на ситуацията".

"Сутринта на 21 август 1968 г. пристигнах на гара Збечно (50 км западно от Прага). Беше пълно с народ, хората викаха "Руснаците ни окупират!", бяха много учудени и изненадани", спомня си Ярослава Шиндлерова, тогава студентка в пражкото висше училище по икономика.

"Аз им отвръщах: "Защо се чудите? Натам вървяха нещата". Дубчек беше наивен. Аз бях на двайсет, но разбрах какво става. А той - не", отсича жената.

В крайна сметка през април 1969 г. Дубчек е отстранен. Нареждат му да мълчи. Народът се примирява въпреки саможертвата на студента Ян Палах, който се самозапалва с надеждата да събуди съвестта на хората. Демокрацията се връща в Прага едва с "Нежната революция" от 1989 г.

Изключен от комунистическата партия и изпратен за петнайсет години в управата на горските стопанства, Дубчек се завръща после за кратко на политическата сцена и оглавява чехословашкия парламент. Умира 70-годишен на 7 ноември 1992 г. от рани, получени при автомобилна катастрофа.

/БТА/