Ереси, дебнене, отрова, секс: Тъмната страна на Ватикана

На 22 януари 1998 – т.е. преди точно 20 години, тайните архиви на Светата инквизиция за първи път бяха открити за изследователи. Историците получиха възможност да потвърдят или опровергаят поне част от спекулациите, слуховете и съзаклятническите теории, свързани с тях.

Германският историк Хуберт Волф от няколко години насам редовно изследва архивите на Ватикана. Въз основа на събраните данни, той публикува няколко книги, чието съдържание засенчва творенията на Дан Браун.

Реалните факти са много по-вълнуващи в сравнение с художествената измислица, твърди Хуберт Волф. В книгата си "Монахините от Свети Амвросий" историкът предлага, например, интересни сведения за сексуалния живот в манастира и за честите убийства чрез отравяне.

Безжалостна система за преследване на инакомислещи

В Европа инквизицията е окончателно отменена едва през 19 век. Систематичното преследване на инакомислещите е трябвало да гарантира спазването на религиозния канон и да изкорени всякакви отклонения от нормата. Към задълженията на инквизиторите е спадало и това да изкореняват езически обичаи и всякакъв вид магьосничество. Имуществото на онези, които са били обявявани за виновни, преминавало в ръцете на Светата Инквизиция, което още повече разпалвало ловния инстинкт на "божиите кучета".

Всички европейски народи са изпитали на гърба си безмилостната хватка на средновековните "тайна служби". Но най-дълбоки корени Инквизицията пуска в Испания, Португалия и Италия. За трибуналите на Инквизицията е бил достатъчен дори един непотвърден слух, за да осъдят обвиняемия за ерес. Всеки е можел да бъде изгорен на клада - от учения до най-обикновената девойка, обявена за вещица.

Инквизиторите са следели не само за чистотата на вярата, но и за настроенията сред хората, както и за спазването на утвърдените морални норми. Това им е позволявало да цензурират почти всички печатни издания в целия западен християнски свят. Римската инквизиция играе важна роля и при съставянето на списъци със забранените книги. Принципите на цензурата, налагана от Рим, са били осъзнавани като прекалено строги още по онова време.

В списъка на "неблагонадеждните" автори по-късно попадат и такива имена като Хайнрих Хайне, Емил Зола, Оноре дьо Балзак, Рене Декарт, Волтер и Имануел Кант.

Ватиканът разчита на "достоверна реконструкция"

Тържественото разсекретяване на архивите преди 20 години става точно на същото място, от което Ватиканът и днес следи за чистотата на католическото учение и на морала. Тогавашният папа Йоан Павел Втори призова изследователите да изучават архивните материали без страх и предубеждения. Тогава беше обявено, че Ватиканът не очаква морални присъди, а разчита да получи "достоверна реконструкция на минали събития, обичаи и нрави в съответния исторически контекст".

Досега Ватиканът е разсекретил архивни материали за периода до 1939 година. Не е известно кога ще бъде отворен за историците архивът от времето на папа Пий XII, подозиран за активна подкрепа за нацисткия режим в Германия. Хуберт Волф е убеден, че с времето ще бъде разсекретен целият архив на Ватикана.

"Сегашният папа е ангажиран с по-важни църковни дела. Той е зает с реформи", пояснява историкът.

Автор: Елеонора Володина
Източник: "Дойче веле"